Абстракционизъм – Уикипедия

Абстракционизъм, или абстрактно изкуство (на латински: abstractio – нещо отвлечено) е вид модернистично направление в изкуството, което се отличава с отказа си да изобразява предметите и събитията и с откъснатостта си от фигуративния подход към действителността. Една от целите му е да постигне хармония чрез съчетаване на цветове и геометрични форми, способни да предизвикат различни асоциации и емоции.

Възниква през 1910 – 1913 г. с разслояването на кубизма (който също използва геометрични фигури и пресичащи се плоскости), експресионизма и футуризма.

Първите вълни абстрактни художници идват от течението на свободното рисуване, произлизащо от експресионизма – Василий Кандински и Джаксън Полък – и от близката до кубизма геометрична абстракция, на която се посвещават Казимир Малевич, Пийт Мондриан, Франтишек Купка.^[1]

Според Мишел Рагон абстракционизмът може да се дефинира само по исторически начин. Въпреки че името на Василий Кандински се среща често като основател на стила през 1910 година, могат да бъдат назовани и други, по-малко известни художници, допринесли за началното развитие на абстрактното изкуство към 1906 – 1907 година. Сред тях са литовецът Микалоюс Чурльонис.^[2], Наталия Гончарова и Гийом Аполинер, който през 1914 година излага картини, рисувани в периода 1909 – 1911, наричайки ги „районизъм“.^[2]

Мишел Сьофор дефинира абстрактнито изкуство по-предпазливо^[3] цитиран тука по уводната глава в книгата на Мишел Рагон „Произход на развитието на абстрактното изкуство“ (на френски: Origines du développement de l'art abstrait):

Синтезирайки дефинициите на Рагон и Сьофор, Жан-Филип Брюил пише: „Началото може да бъде датирано около 1910 година, тъй като тогава Василий Кандински рисува акварел, запазен в Националния музей на модерното изкуство в Париж (на френски: Musée national d'art moderne), нарочно потискайки всякакво позоваване към външния свят.“ ^[4]

През 1908 г. в Мюнхен Вилхелм Ворингер публикува книга под името „Абстракция и вчувстване“ (на немски: Abstraktion und Einfühlung), в която се опитва да опише противоположността на вчувстването – душевно състояние на страх, изобразявано в изкуството като абстракция.^[4]. Развитието на немското рисуване със сигурност подготвя терена за появата на абстрактното изкуство, но в крайна сметка фовизмът със своята колоритност и отдалечаване от реалните форми му слага своя печат, също както по-късно и на кубизма. ^[4].

Единствено Кандински остава безразличен към кубистките течения и не оглавява собствен стил в абстрактното изкуство, като примерно Казимир Малевич със супрематизма или Пийт Мондриан с неопластицизма.^[4].

Преките предшественици на абстрактното изкуство са фовизмът, югендстил и кубизмът. Фовистите повлияват съществено на Василий Кандински, докато кубистите оставят силна следа в творчеството на Пийт Мондриан. През 1906 г. умира Пол Сезан, който дотогава е главно действащо лице в развитието на кубизма. В същата година Анри Бергсон публикува „Evolution crèatrice“. Кандински, който прекарва точно тази бурна година в Париж, е силно повлиян от духа на времето и се отдалечава от стила на Новия сецесион, който дотогава доминира в изкуството му.^[5]

За Мондриан годината на промяната е 1912-а, която той прекарва в Париж, където се отдава без задръжки на кубизма. Тази безгранична отвореност към кубизма води до все по-абстрактни творби. Започвайки да развиват абстракцията, и Кандински, и Мондриан са вече доста над средната възраст на останалите кубисти и фовисти. И двамата споделят виждането, че проблемите на изкуството са тясно свързани с проблемите на човечеството като цяло. И двамата искат да допринесат за развитието на цивилизацията – материално и духовно.^[5]

• 
  Казимир Малевич, Супрематизъм, 1915
• 
  Тео ван Дуисбург, Композиция VII (Трите грации), 1917
• 
  Алексей Явленски, Вариация, ок. 1919
• 
  Паул Клее, Вечерен огън, 1929
• 
  Робер Делоне, Ритъм, 1930

Нормативен контрол AAT BNE BNF GND NLI J9U LCCN NKC VIAF