Авъл Атилий Калатин – Уикипедия

Авъл Атилий Калатин (на латински: Aulus Atilius Calatinus; или Aulus Atilius Caiatinus; + 216 пр.н.е.) е политик и сенатор на Римската република през 3 век пр.н.е.

Той произлиза от плебейската фамилия Атилии и е син на Авъл Атилий Калатин, който е набеден през 306 пр.н.е., че е предал град Сора през самнитските войни и спасен от своя тъст Квинт Фабий Максим Рулиан.

През 258 пр.н.е. Атилий Калатин е консул с колега Гай Сулпиций Патеркул и воюва в Сицилия.^[1] През 257 пр.н.е. като претор празнува триумф, през 254 пр.н.е. е избран отново за консул, а през 247 пр.н.е. става цензор.

Заедно с колегата му консул Гней Корнелий Сципион Азина той завладява през 254 пр.н.е. Панормус, но само Азина получава триумф.

През 249 пр.н.е. той става диктатор. Той води войска в Сицилия (първият диктатор, който води войска извън Италия) и дарява храмове на Спес на Форум Холиториум и на Фидес (вярата, доверието) на Капитолий.

• Hans Georg Gundel: Atilius I 16., Der Kleine Pauly, Bd. 1, 1964, Sp. 709.