Агиография – Уикипедия
Агиография (от гръцки: ἁγιογραφία, hagiographia, άγιος – свят/светец и γράφω – пиша) е биографията на светец или на божи служител [1].
Агиографията е жанр на религиозната литература, описващ живота и чудесата, извършвани (и посмъртно) от светци [2]. Това е и хуманитарната историко-литературна дисциплина, изучаваща житията на светците, както и богословско-исторически аспекти на живота и дейността им.
В средновековната българска литература това е целенасочено разработвана прозаическа жанрово-тематична група. С това агиографията се поставя в центъра на средновековната жанрова система, заедно с химнографията и църковната реторика. Агиографията включва два основни жанра: житие и разказ за мощи.
Единственият непесенен жанр на култовата поезия са проложните стихове.
Други религии, освен християнската, като будизъм, и и сикхизъм също създават и поддържат агиографски текстове и литература относно светците, гурутата и други личности, за които се смята, че са притежавали способностите на светците.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ hagiography @ Etymology online
- ↑ Агиография @ Тълковен речник
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hagiography в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |