French
DeutschАгиос Теодорос (дем Горуша) – Уикипедия
| Агиос Теодорос Άγιος Θεόδωρος | |
| — село — | |
  Агиос Теодорос  Агиос Теодорос  Агиос Теодорос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 770 m |
| Население | 19 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
Агиос Теодорос или Царища (на гръцки: Άγιος Θεόδωρος или Άγιοι Θεόδωροι, Агиос Теодорос или Агии Теодори; до 1927 година: Τσάριστα, Цариста[1]) е село в Южна Македония, Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 770 m надморска височина,[2] в областта Населица на около 20 km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 15 km западно от Цотили. На север граничи със село Ликнадес, на запад - с Ахладия (Масган), на изток - с Аясма (Латорища).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Царища е предимно мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя.
Според Васил Кънчов в 1900 година в Царища живеят 50 гърци християни и 72 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Царища е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 24 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Царища (Τσάριστα), Населишка каза, живеят 125 валахади.[6]
В началото на ХХ век християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на Димитър Мишев в Tzarichta има 120 гърци патриаршисти.[7]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Царища е обозначено като гръцко селище.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Царища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 105 жители.[9]
В средата на 20-те години мюсюлманското население на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като смесено, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 10 семейства или 41 души.[10]
В 1927 година името на селото е сменено на Агиос Теодорос.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[11]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 105[11] | 95[11] | 98[11] | 135[11] | 125[11] | 107[11] | 79[11] | 71[11] | 61[11] | 70 | 34 | 19 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 349. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 350. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
