Адонис – Уикипедия

Адонис
Характеристики
Описание	божество в древногръцката и древноримска митологии
Родители	Фойник
Адонис в Общомедия

Адонис е божество от източен произход, олицетворение на отмиращата и възкръсващата природа.

Съществуват две предания за Адонис. Според едното предание, разпространено в гръкоримския свят благодарение на „Метаморфозите“ на Овидий, Адонис бил млад красив ловец, роден при кръвосмешението на кипърския цар Кинирас с дъщеря му Мира (наказана за това, като била превърната в миртово дърво). Тъй като бил любимец на богинята Афродита (Венера), съпругът ѝ, ревнивият бог Арес (Марс), изпратил един глиган, който разкъсал младежа. Кръвта му Венера превърнала в цветето съсънка (анемона). Трогнат от мъката на дъщеря си Зевс наредил на брат си Хадес, бог на царството на сенките, да пуска Адонис обратно на земята на всеки шест месеца през годината, които той да прекарва с Афродита. През този сезон природата се пробужда, защото Афродита се радва на любимия си.

Според другата легенда, Адонис бил обичан не само от Венера, но и от Прозерпина (Персефона). За да има мир между богините, Зевс наредил на Адонис да прекарва половин година на земята, а другата половина – в царството на мъртвите.

• 
  Венера и Адонис на Тициан, 1554
• 
  Афродита и Адонис, Франсоа Лемойн

Митът за Адонис и Афродита (Венера) намира голям отзвук в изкуството:

• Уилям Шекспир пише поемата „Венера и Адонис“.
• Картини, посветени на двамата влюбени са рисували Тициан, Тинторето, Веронезе, Рубенс, Никола Пусен и др.
• Статуи на Адонис и Венера правят Огюст Роден, Антонио Канова и др.

• Цветан Стоянов, Здравко Петров, „Афродита – родена от пяната“, Мъдростта на древните митове, 1968
• Николай Кун, „Адонис“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine., Старогръцки легенди и митове. Том I
• „Афродита – богиня на любовта и красотата“ Архив на оригинала от 2014-02-03 в Wayback Machine., Сайт за митология и антична литература, 31 март 2008
• Сафо, „Умря Адонис“, Старогръцка лирика, превод на Борислав Георгиев, 1970