Акрити – Уикипедия
Акритите (на гръцки: ἀκρίται) са нередовни военни части, охраняващи през IX-XI век източната граница на Византийската империя с мюсюлманските държави в Близкия Изток.
Съставени са главно от лека пехота, набирана сред арменците и други жители на тези области, които имат етнически смесено население. Акрити съставляват и основната маса от сектата на павликяните.[1] Подвизите на акритите са основа на епическия цикъл Акритски песни, най-известна сред които е „Дигенис Акрит“, определяна като византийски национален епос.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 110-111.
- ↑ www.britannica.com
Тази статия, свързана с военно дело, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с Византия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.