Алберто Фернандес – Уикипедия

Алберто Фернандес
Alberto Fernández
аржентински държавник
23 декември 2021 г.
Роден
2 април 1959 г. (65 г.)

Националност Аржентина
Учил вУниверситет в Буенос Айрес
Политика
ПартияХустисиалистка партия
54-ти президент на Аржентина
10 декември 2019 – 10 декември 2023
Семейство
Деца1

Подпис
Уебсайт
Алберто Фернандес в Общомедия

Алберто Анхел Фернандес (на испански: Alberto Ángel Fernández) е аржентински адвокат, професор и политик, който служи като президент на Аржентина от 2019 г.[1] Той е член на Хустисиалистката партия и оглавява Кабинета на министрите по време на президентството на Нестор Кирхнер. Печели изборите през 2019 г., побеждавайки текущия президент на страната Маурисио Макри с 48% от гласовете.

Фернандес е роден на 2 април 1959 г. в Буенос Айрес. Учи право в университета в Буенос Айрес. Завършва на 24 години, а по-късно става професор по наказателно право. Направен е съветник към Законодателното събрание на Буенос Айрес и Палатата на депутатите на Аржентина. След това е назначен за заместник-директор по правните дела в министерството на икономиката. Като такъв е избран за главен аржентински дипломат на Уругвайския кръг. При управлението на Карлос Менем служи като президент на Асоциацията на латиноамериканските застрахователни управители в периода 1989 – 1992 г. Работи и като съветник за Меркосур относно застрахователните дела. По това време се сближава политически с бившия губернатор на провинция Буенос АйресЕдуардо Дуалде.[2]

През 2003 г. е назначен за ръководител на Кабинета на министрите.[3] Нова система, въвеждаща променливи данъци върху селскостопанския износ, предизвиква конфликт между правителството и селскостопанския сектор през 2008 г. По това време Фернандес изпълнява ролята на главно лице за преговори от страна на правителството. Преговорите се провалят и скоро след това Фернандес подава оставка.

На 18 май 2019 г. Кристина Фернандес де Киршнер обявява, че Фернандес ще се кандидатира за президент, а тя – за негов вицепрезидент.[4] Фернандес получава подкрепата на Генералната конфедерация на труда в замяна на обещание, че ще развива икономиката, без да въвежда трудови реформи.[5] На 11 август Фернандес печели предварителните избори с 47,7% от гласовете срещу 31,8% от гласовете за текущия президент Маурисио Макри.[6] На 27 октомври Фернандес спечелва президентски избори с 48,1% от гласовете срещу 40,4% за Макри, като разликата е достатъчно голяма, за да пропусне балотаж.[7] Фернандес встъпва в длъжност като президент на 10 декември 2019 г.

  1. Dube, Ryan. Argentina’s President Mauricio Macri Concedes Election to Peronist Rival Alberto Fernández // Wall Street Journal, 27 октомври 2019. Посетен на 27 октомври 2019.
  2. El Pasado Menemista de un gobierno que acusa a la oposición de menemista // Perfil. Архивиран от оригинала на 2008-04-17. Посетен на 2020-04-25.
  3. Alberto Fernández habría vuelto con su esposa // Agencia Nova. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 23 юни 2013.
  4. Alberto Fernández, en su primer acto de campaña: „Salgamos a convocar a todos“ // La Nacion, 20 май 2019. Посетен на 26 ноември 2019. (на испански)
  5. Bullrich, Lucrecia. Alberto Fernández recibió el respaldo de la CGT y dijo que no hará reformas // La Naction, 17 юли 2019. Посетен на 26 ноември 2019. (на испански)
  6. Mander, Benedict. Alberto Fernández leads in Argentina’s nationwide primary // Financial Times, 12 август 2019. Посетен на 26 ноември 2019.
  7. Goñi, Uki. Argentina election: Macri out as Cristina Fernández de Kirchner returns to office as VP // The Guardian, 28 октомври 2019. Посетен на 26 ноември 2019.