Албърт Лонг – Уикипедия

Албърт Лонг
методистки пастор
Роден	4 декември 1832 г. Уошингтън, САЩ
Починал	28 юли 1901 г. (68 г.) Ливърпул, Великобритания
Религия	Презвитерианство

Албърт Лонг (на английски: Albert Limerick Long) е американски мисионер на Методистката епископална църква, писател и преводач, застъпник за каузата на българи и арменци в Османската империя.^[1]

Роден е на 4 декември 1832 г. в гр. Уошингтън, щата Пенсилвания.^[2] Той е потомствен пастор. Има влечение към чуждите езици и на дванадесетгодишна възраст вече е говорил латински.^[3]

Поканен е да стане мисионер към Методистката епископална църква в Америка и да замине за България, след като на двадесет и четири години завършва с отличие богословското си образование. Той приема това и на 27 юни 1857 г. се отправя в изпълнение на дълга си. Непосредствено преди заминаването се жени за Персида Лъвланд. По време на тримесечното си пътешествие, д-р Лонг ускорено изучава български език. Използва първия учебник по български език за чужденци „Бележки по българска граматика“, написан от д-р Елиъс Ригс. След пристигането си в България се установява в гр. Шумен и започва да изучава сериозно гръцки и турски език. Сприятелява се с голяма част от местната интелигенция. Две години по-късно се мести в град Велико Търново, където започва да служи, а паралелно с това поставя началото на своята духовна и просветителската дейност. Датата 14 декември 1859 г., когато е и учредена Българска методистка епископална църква.^[3]

През 1863 г. продължава делото си в Цариград, като става надзирател на Мисията на Методистката епископална църква за Северна България. Тук пастора прави впечатление на тамошната интелигенция и дори на турските големци с достойнствата на своя характер. В периода от 1864 до 1894 г. в Цариград се разразява епидемия от холера, става силно земетресение и избухва голям пожар, в който изгарят около 10 000 къщи. Д-р Лонг работи в центъра на събитията, като оказва медицинска помощ и духовна подкрепа на пострадалите. Той е един от най-големите застъпници пред турските власти по време на репресиите срещу арменците през 1896 г.^[3]

Д-р Лонг лично превежда на английски записките на архимандрит Методи Кусевич за зверствата при потушаването на Априлското въстание и ги предава на репортер на „Дейли Нюз“. Той и д-р Лошбърн настояват генералният консул на Америка в Цариград Юджийн Скайлър да посети Батак, за да се увери в достоверността на информацията за Баташкото клане. С тези действия и публикуваните репортажи във вестник „Дейли Нюз“ започва огромното движение на недоволство и протести в Западна Европа срещу погромите на Балканите.^[3]

За значителен принос на мисионера Алберт Лонг се счита преводите му при първото издание на Библията на съвременен български език, позната след това като Цариградската или Славейковата Библия. Двамата заедно с д-р Илайъс Ригс правят превод на Стария Завет от староеврейски, а за Новия Завет използват превода на Неофит Рилски. Девет години се работят заедно с Петко Славейков и Христодул Костович Сичан-Николов. Така през 1871 г. в Цариград е отпечатано първото издание на Библията на говорим за това време български език. Това е оценено като коренна промяна на българската духовност и книжовност за поколения напред.^[3]

От 1864 до 1872 г. д-р Лонг редактира и издава месечното списание „Зорница“ – първото християнско списание на български език. От 1872 г. до годината на смъртта си през 1901 г. той е професор по естествени науки в Робърт колеж в Цариград. Изпратен е носен на ръце и с огромни почести до парахода, който ще го отведе в Ливърпул, където почива само месец след това в болница в този град.^[3]

На доктор Алберт Лонг е наречена улица в квартал „Хаджи Димитър“ в София (Карта).

Методистката епископална църква в град София носи неговото име.^[4]

Нормативен контрол CONOR.BG