French
DeutschАлександру Авереску – Уикипедия
| Александру Авереску Alexandru Averescu | |
| румънски политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 октомври 1938 г. |
| Религия | Православна църква |
| Награди | Орден на Белия орел |
| Александру Авереску в Общомедия | |
Маршал Александру Авереску (на румънски: Alexandru Averescu) е румънски офицер и политик. Той заема постовете военен министър (1907 – 1909), вътрешен министър (1919, 1920 – 1921) и министър-председател (1918[1], 1920 – 1921 и 1926).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Военна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Авереску постъпва на служба в румънската армия през 1876 г. и взема участие в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., в която страната му е съюзник на Русия и допринася за освобождението на България от османско владичество. Получава офицерско звание през 1891 г. Завършва генералщабната академия в Торино, Италия. В периода 1895–1898 г. е военен аташе в Берлин. През 1912 г. достига чин генерал-майор. Година по-късно, по време на Междусъюзническата война, Авереску ръководи румънското нашествие в България като началник-щаб на армията.[2]
След включването на Румъния в Първата световна война на страната на Антантата (август 1916 г.), той поема командването на 3-та армия, която се сражава срещу българите в Добруджа. Опитът му за десант през р. Дунав в тила на българските войски завършва с поражение. През лятото на 1917 г., като командир на 2-ра румънска армия на Серетския фронт, провежда офанзива срещу войските на Централните сили с частичен успех, който му печели популярност сред сънародниците му.[3] В началото на 1918 г., след революцията в Русия, генерал Авереску е назначен от крал Фердинанд за министър-председател, за да издейства по-благоприятен мир, но не успява да се справи с тази задача и много скоро е принуден да подаде оставка.[2]
През 1930 г. Александру Авереску става маршал.[2]
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]След войната, през 1920 г. Авереску печели парламентарните избори начело на партията Народен съюз. През следващите години заема още два пъти министър-председателския пост. През 1922 г. Авересканската партия временно изменя рестриктивния за българското малцинство Закон за организиране на Южна Добруджа.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 109 от 18 март 1918, стр.4
- ↑ а б в Tucker, Spencer. Encyclopedia of World War I. ABC-CLIO, 2005, ISBN 1-85109-420-2, pp. 162 – 163
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 2 от 29 юни 1917, стр.2
- ↑ Поле - вестник-ежедневник, временно заместващ спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 11, 3 юли 1929, стр.1
| Йон Братиану - син | → | министър-председател на Румъния (9 февруари 1918 – 15 март 1918) | → | Александру Маргиломан |
| Александру Вайда-Воевод | → | министър-председател на Румъния (19 март 1920 – 18 декември 1921) | → | Таке Йонеску |
| Йон Братиану - син | → | министър-председател на Румъния (30 март 1926 – 4 юни 1927) | → | Барбу Щирбей |
|
