Александър Бородин – Уикипедия

Александър Бородин
Александр Порфирьевич Бородин
руски композитор
Портрет на Бородин от 1865 г.
Роден
Починал
ПогребанТихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия
Учил вСанктпетербургски държавен университет
Хайделбергски университет
Музикална кариера
Стилруски романтизъм
Инструментипиано,[1] флейта,[1] виолончело[1]
Активност1847 – 1887
Участник в„Могъщата петорка“
Свързани изпълнители„Могъщата петорка“
ВлиянияМилий Балакирев
Уебсайт
Александър Бородин в Общомедия

Александър Порфѝриевич Бородѝн (на руски: Александр Порфирьевич Бородин) е руски композитор от Могъщата петорка, музикант-инструменталист (пианист, виолончелист, флейтист), както и медик (доктор по медицина, професор, академик на Медико-хирургическата академия и ръководител на химическата ѝ лаборатория) и химик.

Пише няколко музикални произведения на историческа тематика. Твърди се, че целта му е да разкрие в произведенията си драматичната история на руския народ. Не е професионален музикант и музикалните му творби носят печата на самобитен майстор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен.

Написал е 3 симфонии, от които втората е известната „Богатирска симфония“ и една симфонична картина „Из степите на Средна Азия“. През 1869 година започва работа над операта Княз Игор, която не успява да завърши приживе, а е завършена от Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов. В операта се изпълняват известните „Половецки танци“. „Княз Игор“ прозвучава за първи път на сцена едва през 1890 година.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Бородин е роден на 12 ноември 1833 година в Петербург като извънбрачно дете на 62-годишния грузински княз Лука Гедеванишвили и 25-годишната Евдокия (Авдотя) Константиновна Антонова, но е записан като син на неговия крепостен слуга Порфирий Ионович Бородин и жена му Татяна Григориевна[2]. От малък проявява многостранни интереси. Особен интерес проявява към естествените науки – химия, литература и музика. Също така свири на виолончело, пиано и флейта. Чете много. От 1850 до 1856 година учи в медицинско-хирургическата академия. По време на обучението си той не прекъсва музикалните си занимания. През 1858 г. получава научна степен доктор по медицина в тази академия.[3] Особено значение за научното и музикалното му израстване има 3-годишното му пребиваване в чужбина – Хайделберг и Пиза. Годината на завръщане в родината му носи успех не само като учен, но и като композитор.

Бородин е един от най-бележитите композитори на руската класика. Бил е член на Балакиревия кръжок, по-известен като Могъщата петорка. Независимо от това, че е учен химик, той намира време да твори редом с Мусогорски и Римски-Корсаков, които оформят нова епоха в руската класика. Произведенията му не са много – около 20, включително и песни. Творчеството му обаче се измерва не по количество, а по качество.

Умира на 27 февруари 1887 г. в Петербург.[3] Погребан е в Тихвинското гробище.

Кариера на химик

[редактиране | редактиране на кода]
Сред основателите на Руското химическо общество – прав, петият от ляво (почти по средата), 1868 г.

В своята професия Бородин се радва на голямо уважение, по-специално се отбелязва работата му върху алдехидите.[4] Между 1859 и 1862 г. Бородин кара постдокторат в Хайделберг. Тогава работи в лабораторията на Емил Ерленмайер върху бензенови производни. Също така работи известно време в Пиза върху органични халогени. Един експеримент, публикуван през 1862 г., описва първата нуклеофилна субституция на хлор от флуор в бензоил хлорид.[5] Подобна реакция, известна на Запад като реакция на Хунсдикер, публикувана през 1939 г., е наричана в Съветския съюз Бородинова реакция. През 1862 г. той се завръща в Медицинско-хирургическата академия, като поема професорско място в Химическия факултет, където работи върху самокондензация на малки алдехиди. Той публикува статии през 1864 и 1869 г., и в тази област той се оказва конкурент на Фридрих Август Кекуле. На Бородин се приписва откриването на алдоловата реакция,[6][7] съвместно с Адолф Вурц[8][9][10].

През 1872 г. той докладва пред Руското химическо общество откриването на нов вторичен продукт в алдехидни реакции с алкохолоподобни свойства, и отбеляза прилики със съединения, обсъждани вече в публикациите на Вурц от същата година. Той публикува последната си цяла статия през 1875 г. върху реакции на амиди и съответните методи за идентифициране на карбамид в животинска урина. Негов наследник във Факултета по химия в Медицинско-хирургическата академия е неговият зет и колега химик, Александър Павлович Дианин.

Музикални прояви

[редактиране | редактиране на кода]
Бюстът на Бородин на паметника му в Тихвинското гробище

Бородин е естествено надарен музикант с познания като инструменталист на виолончело, пиано и флейта. Той се занимава с музикалното си образование успоредно със следването си по химия. През 1858 г. става член на Балакиревия кръжок. С първата си симфония става световноизвестен като композитор. Създава превъзходни песни като „Море“, „Фалшивата нота“, „Спящата княгиня“. През 1869 г. започва работа над две симфонии. Първата се казва „Завършена“, а втората е наречена сполучливо от Владимир Стасов „Богатирска“. През същата 1869 г. започва работа и над операта „Княз Игор“, над която работи до края на живота си. Това е една от най-значимите опери на руската класика.[3] Междувременно той създава и други произведения, по-известни от които са Струнен квартет №1 и Струнен квартет №2, а през 1880 г. – „В степите на Средна Азия“. Бородин е един от руските композитори, радващ се на популярност в чужбина. След представянето на „Богатирската симфония“ във Франция той е наречен велик симфонист.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Бородин в Некропола на дейците на изкуствата в Петербург. Цветното пано показва откъси от негови произведения.
Част от произведението му „Слава на Кирил и Методий“
Част от произведението му „Отравой полны мои песни“

Опери

[редактиране | редактиране на кода]
  • Богатири (1868)
  • Млада (съвместно с други композитори, 1872)
  • Княз Игор (1869 – 1887)
  • Царска невеста (1867 – 1868, ескизи, загубени)

Произведения за оркестър

[редактиране | редактиране на кода]

Камерно-инструментални ансамбли

[редактиране | редактиране на кода]
  • Струнно трио на тема от песента „Чем тебя я огорчила“ (g-moll, 1854 – 55)
  • Струнно трио (Голямо, G-dur, до 1862)
  • Клавирно трио (D-dur, до 1862)
  • Струнен квинтет (F-moll, до 1862)
  • Струнен секстет (D-moll, 1860 – 61)
  • Клавирен квинтет (C-moll, 1862)
  • Два струнни квартета (A-dur, 1879; D-dur, 1881)
  • Серенада в испански стил от квартета B-la-F ((B-la-F = Бе-ля-ев), колективно съчинение, 1886)

Произведения за пиано

[редактиране | редактиране на кода]

На две ръце

[редактиране | редактиране на кода]
  • Патетическо адажио (As-dur, 1849)
  • Малка сюита (1885)
  • Скерцо (As-dur, 1885)

На три ръце

[редактиране | редактиране на кода]
  • Полка, Мазурка, Погребален марш и Реквием от Парафраза на постоянна тема (колективно съчинение на Бородин, Н. А. Римски-Корсаков, Ц. А. Кюи и А. К. Лядов, 1878)

На четири ръце

[редактиране | редактиране на кода]
  • Скерцо (E-dur, 1861)
  • Тарантела (D-dur, 1862)

Произведения за вокал и пиано

[редактиране | редактиране на кода]

(Заглавията са дадени в оригинал на руски език)

  • Разлюбила красна девица
  • Слушайте, подруженьки, песенку мою
  • Что ты рано, зоренька
  • Красавица рыбачка (текст на Хайне/превод Блок, 1854 – 55) за вокал, виолончело и пиано)
  • Отравой полны мои песни (текст на Хайне, превод Лев Александрович Мей, 1868)
  • Из слёз моих выросло много (Хайне/Мей, 1871)
  • У людей-то в дому (текст Николай Некрасов, 1881)
  • Для берегов отчизны дальной (текст Александър Пушкин, 1881)
  • Ходит Спесь, надуваючись (текст Алексей Толстой, 1884 – 85)
  • Чудный сад (Septain G., 1885)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в www.francemusique.fr
  2. ↑ Биография на Бородин, архив на оригинала от 4 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120104153400/http://mus-info.ru/composers/borodin.shtml, посетен на 1 юни 2009 
  3. ↑ а б в Сагаев, Любомир. Александър БОРОДИН // Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.
  4. ↑ Michael D. Gordin. Facing the Music: How Original Was Borodin's Chemistry? (PDF) // Journal of Chemical Education 83 (4). 1996. DOI:10.1021/ed083p561. с. 561 – 566.
  5. ↑ E. J. Behrman. Borodin? (PDF) // Journal of Chemical Education 83 (8). 2006. DOI:10.1021/ed083p1138.1. с. 1138.
  6. ↑ реакция на добавяне на въглерод-въглеродни връзки с добавяне на алкохол и алдехид, преобразуваща две прости молекули в много по-сложни съединения...”
  7. ↑ ”...Borodin observed the dimerization of acetaldehyde to 3-hydroxybutanal under acidic conditions...”
  8. ↑ Wurtz, C. A. {{{title}}} // Bull. Soc. Chim. Fr. 17. 1872. с. 436 – 442.
  9. ↑ Wurtz, C. A. Ueber einen Aldehyd-Alkohol // Journal für Praktische Chemie 5 (1). 1872. DOI:10.1002/prac.18720050148. с. 457 – 464.
  10. ↑ Wurtz, C. A. Sur un aldéhyde-alcool // Comptes rendus de l'Académie des sciences 74. 1872. p. 1361. (на френски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Бородин&oldid=12386414“.