French
DeutschАлександър Развигоров – Уикипедия
| Александър Развигоров | |
 | |
| Роден | 1874 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Мише Развигоров Емануил Развигоров |
| Александър Развигоров в Общомедия | |
Александър Спиров Развигоров с псевдоним Рувим[1][2] е български революционер, учител, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Развигоров е роден в 1874 година в Щип, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на Емануил и Михаил Развигорови. Завършва основно образование в българското училище в Щип и в 1892 година завършва Педагогическото училище в Кюстендил,[4][3] където участва активно в Македонското дружество.[3]
Работи като учител в Щип, в Гюешево, в Кюстендил,[3] Кратово, Кочани, Крива паланка, Куманово и други места.[4] В 1898 година е ръководител на Кочанския околийски революционен комитет на ВМОРО.[4]
Преподава в Битолската българска класическа гимназия и работи като окръжен училищен инспектор в Битоля.[4]
Арестуван е от сръбските власти в 1913 година и лежи няколко месеца в затвора Куршумли хан в Скопие, откъдето е екстерниран в България, тъй като отказва да подпише декларация, че не е българин, а сърбин.[5][4]
Включва се в дейността на Плевенското македонско благотворително братство.[6]
В София Развигоров се включва в дейността на македонската емиграция. Председател е на Щипското благотворително братство[3] и е един от издателите на Албум-алманах „Македония“.[7][4]
Умира на 9 ноември 1946 година в София.[4][8]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Спиро Развигоров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Развигоров (1874 - 1946) | Мише Развигоров (1873 - 1907) | Емануил Развигоров (1886 - 1919) | Томе Развигоров | Мария Развигорова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Страхил Развигоров (1897 - 1948) | Никола Коларов (1902 - 1961) | Бойка Коларова | Ипократ Развигоров (1900 - 1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 83.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 84.
- ↑ а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 553.
- ↑ а б в г д е ж з Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.
- ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 34.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 538.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 530.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 401.
