Алексей Куропаткин – Уикипедия

Алексей Куропаткин
руски генерал
Звание	генерал от пехотата, генерал-адютант
Години на служба	51
Служи на	Русия
Род войски	пехота
Командвания	Туркестански отряд, военен министър на Русия, главнокомандващ в Руско-японската война (1904 – 1905), Гренадирски корпус, 5-а армия, Северен фронт
Битки/войни	Руско-турска война (1877-1878), Туркестански поход, Първа световна война
Награди	Орден „Света Ана“ I, II, III ст., Орден „Свети Станислав“ I, II, III ст., Орден „Свети Владимир“ II, III, IV ст., Орден „Бял орел“, Орден „Свети Георги“ II, IV ст., Орден „Почетен легион“, Орден „Звезда на Румъния“, Орден „Свети Александър Невски“, Почетен гражданин на Ловеч (1902)
Дата и място на раждане	17 март 1848 г. (стар стил) Холмски уезд, Псковска губерния, Руска империя
Дата и място на смърт	16 януари 1925 г. (76 г.) Торопецки уезд, Псковска губерния, РСФСР
Алексей Куропаткин в Общомедия

Алексей Николаевич Куропаткин е руски офицер, генерал от пехотата и генерал-адютант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Военен министър на Русия (1898 – 1904).

Алексей Куропаткин е роден на 17 март 1848 г. в Холмски уезд, Псковска губерния в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. На 18-годишна възраст завършва 1-во Павловско военно училище. Служи в Туркменския стрелкови батальон. Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб (1874).

Участва в кампаниите на френската армия в Алжир и е първият руски офицер, отличен с френския орден „Почетен легион“. Служи като старши адютант в Тукестанския военен окръг. Участва във военно-дипломатическа мисия в Кашгар и военната кампания в Кокандското ханство (1875 – 1876).

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Служи в щаба на Дунавската руска армия. Оберофицер за особени поръчения при Великия Княз Николай Николаевич. От август 1877 г. е началник на щаба в отряда на генерал-майор Михаил Скобелев. На тази длъжност показва военен талант и боеви качества. „Съображенията и планът за действие при атаката на Ловеч на 22 август 1877 г.“ са негово дело. В хода на битката за Ловеч показва храброст и себеотрицание. Участва в третия щурм на Плевен. Повишен във военно звание подполковник и е назначен за началник на щаба на 16-а пехотна дивизия с командир генерал-майор Михаил Скобелев). При зимното преминаване на Стара планина е ранен и върнат за лечение в Русия.

Участва в Ахал-текинската експедиция като началник на Туркестанския отряд (1879 – 1881). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1882 г. Служи в Генералния щаб (1883 – 1890). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1890 г. Началник на Закаспийската област (1890 – 1898).

Генерал-адютант Алексей Куропаткин е военен министър на Русия (1898 – 1904). Подписва българо-руската военна конвенция от 1902 г.

Главнокомандващ руската армия в Руско-японската война (1904 – 1905). В Първата световна война е командир на Гренадирския корпус (1915), командващ 5-а армия и руския Северен фронт (1916). Туркестански генерал-губернатор (1916 – 1917).

След Октомврийската революция в Русия отказва да емигрира и живее в родината си. Неговият личен фонд от 800 000 листа се съхранява в Руския държавен военноисторически архив.

На 16 септември 1902 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч „за заслуги при второто освобождение на Ловеч от турско иго“. Улица в Ловеч е наименувана „Генерал Алексей Куропаткин“.

Автор на 15 военноисторически труда. Сред тях са:

• Ловча, Плевна и Шейново (Из истории Русско-турецкой войны 1877 – 1878 гг.), Санкт-Петербург, типография В. А. Полетики, 1881
• Действия отрядов генерала Скобелева в Русско-турецкую войну 1877 – 1878 г., Ловча и Плевна (с картою и планами), Санкт-Петербург, Военная типография, 1885.

• „Ловча, Плевна и Шейново“^{[неработеща препратка]}.

• Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт. 2009, с. 11 – 14. ISBN 978-954-8259-84-2
• Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877 – 1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 323 – 324.