Алмати – Уикипедия

Алмати
Алматы
	Алмати Алматы
	Алмати
Страна	Казахстан
Област	Алматинска област
Площ	682 km²
Надм. височина	785 m
Население	2 147 113 души (2022); 3148 души/km²
Кмет	Ерболат Досаев
Основаване	1854 г.
Пощенски код	050000, 050063
Телефонен код	727
МПС код	02, A
Официален сайт	www.almaty.gov.kz
	Алмати в Общомедия

Алматѝ (на казахски: Алматы́, произнася се Алматъ̀; до 1921 г. Верний, на руски: Верный, до 1992 г. Алма̀ Ата̀, на руски Алма-Ата) е най-големият град в Казахстан. Населението на града през 2016 г. е 1 713 220 души.^[1]

Към 2022 г. в града живеят 2,1 млн. души, също така е център на агломерация с население от 2,5 млн. души.

Произход на името

Алмати означава място с ябълки. То се дължи на факта, че в покрайнините на града растат диворастящи ябълки. В тази част на страната ябълката е опитомена от диворастящия вид Malus sieversii.

История

През 1854 г. отряд сибирски казаци от град Омск основава военния пост Заилийски. Година по-късно селището е преименувано на Верний, останало до 1921 г., когато е възприето името Алма-ата (Баща-ябълка), наложено от болшевиките.

През 1911 г. мощно земетресение унищожава почти целия град. Оцелява единствено руската православна катедрала. През 1920-те години със завършването на Туркестано-Сибирската железопътна линия Алмати става важна възлова гара по трасето.

През 1929 г. градът става столица на Казахската ССР. През 1991 г. в града е обявена независимостта на Република Казахстан от СССР. Остава столица до 1998 г., когато президентът Нурсултан Назарбаев взема решение да премести столицата в Астана.

Понастоящем градът остава най-важният икономически, културен, научен център на средноазиатската република.

География

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Градът е разположен в югоизточните части на Казахстан. От трите си страни е заобиколен с планини, разположен в подножието на северните склонове на Заилийския Алатау, най-северния хребет на Тян Шан.^[2]

В северната част на града надморската височина е 500 m, в южните жилищни комплекси на височината достига 1500 – 1700 m, в района Медео и Каменското плато, където се усеща влиянието на ледниците.^[2]

Климат

Климатът в Алмати е умереноконтинентален, с много топло лято и студена зима. Средната годишна температура е 10 °C. Най-студеният месец е януари, със средна температура от -4,7 °C, а най-горещият е юли (23,8 °C). Образуването на слана обикновено започва в средата на октомври и може да се наблюдава до края на април. Температурите от декември до февруари могат да бъдат ниски. Средно годишно, дните с температура, надвишаваща 30 °C, са 36. Годишното количество на валежите е от 650 до 700 mm. Една трета от валежите падат през април и май. Ниски температури и снеговалежи не са необичайни и за месец май, а най-късното отбелязване на снеговалеж е през 17 юни 1987 г.

Климатични данни за Алмати
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	18,2	19,0	28,0	33,2	35,1	39,3	43,4	40,5	38,1	31,1	25,4	19,2	43,4
Средни максимални температури (°C)	0,7	2,2	8,7	17,3	22,4	27,5	30,0	29,4	24,2	16,3	8,2	2,3	15,8
Средни температури (°C)	−4,7	−3	3,4	11,5	16,6	21,6	23,8	23,0	17,6	9,9	2,7	−2,8	10,0
Средни минимални температури (°C)	−8,4	−6,9	−1,1	5,9	11,0	15,8	18,0	16,9	11,5	4,6	−1,3	−6,4	5,0
Абсолютни минимални температури (°C)	−30,1	−37,7	−24,8	−10,9	−7	2,0	7,3	4,7	−3	−11,9	−34,1	−31,8	−37,7
Средни месечни валежи (mm)	34	43	75	107	106	57	47	30	27	60	56	42	684
Брой на дните с валежи	5.8	6.1	9.5	9.6	9.9	7.3	5.3	3.5	3.6	6.5	6.5	5.7	79.3
Източник: Hong Kong Observatory [1]

Население

Население по години
1854^[3]	1859^[3]	1897^[3]	1913^[3]	1926^[3]	1939^[3]	1959^[3]
470	5000	18 423	40 000	45 400	222 000	456 000
1970^[3]	1979^[3]	1982^[3]	1989^[3]	1999^[3]	2003^[4]	2005^[4]
665 000	899 700	1 000 000	1 071 900	1 129 400	1 149 641	1 209 485
2007^[4]	2009^[4]	2011^[4]	2013	2015	2015	2016^[1]
1 287 246	1 361 877	1 414 017	1 475 579	1 507 509	1 552 349	1 716 779

Етнически състав

Към 2015 г. етническият състав на Алмати е както следва:^[5]

казахи (56.99%)

руснаци (28.47%)

уйгури (5.41%)

корейци (1.85%)

татари (1.41%)

азери (0.67%)

украинци (0.66%)

узбеки (0.60%)

други (3.94%)

Икономика

Аламати генерира близо 20% от БВП на Казахстан.^[6] Градът е крупен финансов център в Централна Азия, като финансовите услуги представляват един от най-големите отрасли в града. Сектор на услугите заема 77% от икономиката на града, промишлеността заема 32,9%, а селското стопанство – едва 0,1%. Развити са хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, металургията, производството на хартия и строителни материали.

Транспорт

Казахстанското железопътно дружество разполага с две жп гари в града. Въздушният транспорт е представен от международно летище Алмати, разположено на 15 km североизточно от града.

Градският транспорт е представен от множество автобусни и тролейбусни линии, а от 1 декември 2011 г. разполага и с метрополитен. До 2015 г. в Алмати са се движили и трамваи, но след това са спряни от опериране. През 2016 г. е премахната и контактната мрежа на трамваите в града, но има план за неговото възстановяване.

Олимпийска кандидатура

През 2005 г. градът издига кандидатурата си за домакин на Олимпийски игри 2014. Кандидатурата на града отпада.

Забележителности

Околностите на Алмати са част от Иле Алатауския национален парк, разположени в подножието на планинската верига Заилийски Алатау. На юг от града се намира връх Коктюбе (1070 m), който е част от планинската верига Заилийски Алатау. До върха, където има наблюдателна площадка, се стига с лифт. Оттам се разкрива живописна панорама на „Южната столица“ на Казахстан. Любителите на активния отдих и приключенския туризъм могат да посетят околностите на Алмати. Екскурзиите пеш и изкачването в планината са край високопланинската пързалка „Медео“ и ски курорта „Шъмбулак“.^[2]