Алотропия – Уикипедия

Алотро̀пия (от гръцки allos (друг) и tropos (форма)) е свойството на химичните елементи да съществуват във вид на няколко прости вещества, различни по строеж, свойства и цвят. Алотропните форми може да имат различен брой атоми в молекулата (например молекулен кислород О₂ и озон О₃) или различни кристални решетки. Алотропите обикновено се бележат с букви от гръцката азбука.

• Въглерод: диамант, графит и графен са все алотропни форми на въглерода (за повече форми виж таблицата най-долу)

• Кислород: атмосферният кислород О₂ под влиянието на електрически заряд (например при буря) или слънчевата радиация се свързва в алотропната си форма озон О₃ или различни кристални решетки. Други форми са тетраоксид О₄ и октаоксид О₈
• Селен: червен, син и черен

• Сяра: има много алотропни форми, повече от нея има единствено въглерода
• Фосфор: освен бял фосфор съществуват и червен, черен и лилав фосфор, както и газообразната форма дифосфат P₂

• Антимон: синьо-бял, жълт и черен, както и експлозивен
• Арсен: жълт, сив и черен
• Бор:известни са няколко кристални и две аморфни алотропни форми.
• Германий: α-германий под налягане образува β-германий

• Силиций: аморфен и кристален
• Телур: аморфен и кристален

• Желязо: α-желязо, β-желязо, γ-желязо, δ-желязо и ε-желязо
• Калай: α-калай (сив калай), β-калай (бял калай) и γ-калай (ромбичен)
• Кобалт: α-кобалт и β-кобалт
• Полоний: α-полоний и β-полоний

• Изомерия
• Изотропия

• znam.bg