Амансио Амаро – Уикипедия

Амансио Амаро
Амансио Амаро през 1971 г.
Лична информация
Прякор	El Brujo (Магьосникът)
Роден	Амансио Амаро Варела 16 октомври 1939 г. Ла Коруня, Испания
Починал	21 февруари 2023 г. (83 г.) Мадрид, Испания
Ръст	176 см
Пост	Централен нападател
Юношески отбори
1954 – 1958 Виктория (Ла Коруня)
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1958 – 1962 1962 – 1976 Общо Депортиво (Ла Коруня) Реал (Мадрид) 92 344 436 (54) (119) (173)
Национален отбор
1962 – 1974 Испания 42 (11)
Треньор
1976 – 1977 1982 – 1984 1984 – 1985 Реал (Мадрид) (ДЮШ) Кастиля Реал (Мадрид)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор.
Амансио Амаро в Общомедия

Ама́нсио Ама́ро Варе́ла на испански: Amancio Amaro Varela; р. 16 октомври 1939, Ла Коруня), известен най-вече като Ама́нсио — испански футболист, нападател.

Амансио започва футболния си път на 15 години в отбора на „Виктория Ла Коруня“ от родния си град Ла Коруня, автономна област Галиция. Вече пораснал през 1958 година преминава в главния отбор на Ла Коруня (провинция), „Депортиво (Ла Коруня)“, който играе в Сегунда; когато „Депортиво“ се изкачва в Примера, Амансио привлича вниманието на много испански отбори, един от който е самият Реал (Мадрид). Дори великият Бернабеу идва лично в Ла-Коруня да уговори Амаро да се писъедини към „Реал“ и го уговоря със своя авторитет и хубава сума. Амансио преминава в Мадрид през 1962 година. Това са сложни за „Реал“ години, когата тя преживява преустройство, идвали съвсем нови играчи. В годината на пристигането на Амансио, към „Реал“ се присъединяват Игнасио Соко, Люсиен Мюлер и Янко Дауцик. Амансио дебютира в мача с „Бетис“ (5:2 за „Реал“), а малко по-късно играе и първия си европейски мач, с „Андерлехт“ (3:3). През сезон 1963/64 Реал с Амансио достига финала на Купата на Европейските шампиони, но губи от „Милан“ с 1:3, а в следващия сезон „Реал“ остъпва още на четвъртфинала, този път от „Бенфика“. Сезон 1965/66 е много по-удачен, „Реал“, воден от Мигел Муньос отива на финала, където на 11 май 1966 г. излиза срещу „Партизан“, който благодарение на Васович открива резултата, но Амансио в 70-а минута изравнява, лъжейки двама защитника и пробива неотразимо, а 5 минути преди края с удар от 30 метра Серена носи победуата на „Реал“. Тази Купа на шампионите остава единствена в кариерата за Амансио.

В националния отбор Амансио дебютира през 1962 г. в мача с Румъния. Играл е само в 42 мача, в които отбелязва 11 гола. Той е лидер на националния отбор спечелил Купата на Европа през 1964 г., побеждавайки на финала СССР с резултат 2:1.

След края на футболната си кариера, Амансио не оставя клуба. Той започва да тренира юношите на мадридския „Реал“, но работещ това само година, той напуска клуба. През 1982 г. новоизбрания президент на „Кралския клуб“ Луис де Карлос предлага на Амансио да тренирова дъщерния отбор на клуба, „Реал Мадрид Кастиля“, и Амаро се съгласява. Във втория сезон той става шампион в Сегунда. При него започват да играят знаменити впоследствие играчи – Бутрагеньо, Мичел, Мануел Санчес, Мартин Васкес, Пардеса и други. В сезоне 1985/86 на Амаро било предложено да ръководи главния отбор, но той няма успех, и бива уволнен. След напускането си от „Реал“ Амансио работи в спортна фирма „Келме“, където отговарял за продукцията за мадридското направление на бизнеса. През 2000 г. именно гласът на Амансио се оказва решаващ за избирането на новия президент на клуба Флорентино Перес, който за благодарност назначава Амаро като отговорник за организацията на празника за столетието на „Реал“.

• Шампион (9): 1963, 1964, 1965, 1967, 1968, 1969, 1972, 1975, 1976
• Носител на Купата на Европейските шампиони (1): 1966
• Носител на Купа на краля (футбол) (3): 1970, 1974, 1975

• Европейски шампион (1): 1964

• Голмайстор на Испания (2): 1969 (14 гола), 1970 (16 гола)

• Профил на sportec.es Архив на оригинала от 2007-03-08 в Wayback Machine.