Амфибол – Уикипедия
Амфиболите са група минерали, която включва около 60 вида сложни силикати с ромбична или моноклинна симетрия. Наименованието им произлиза от гръцки и означава „несигурен“, „двузначещ“, поради това, че трудно ги разграничавали от другите минерали.[1][2] Основни катиони в състава им са Mg, Mn, Fe, Ca, Na, които се заместват изоморфно, поради което химизмът на амфиболите се мени в широки граници. Имат верижна структура, която се състои от ленти – двойни вериги, което определя хабитуса им – късо- до дългопризматични кристали, иглести и влакнести (познати като азбести), както и характерната цепителност под ъгъл 124°.[3]
Амфиболът NaCa2(Mg,Fe2+Al)5Si8O22(ОН)2 е основният скалообразуващ минерал в повечето магмени и метаморфни скали. Притежава моноклинна сингония, образува призматични кристали, често и срастъци. Среща се като зърнести и радиално–лъчести агрегати. Има съвършена цепителност в две посоки под ъгъл 124°, твърдост по Моос 5,5 – 6, относително тегло 3,1 – 3,4. Черно-зелен до черен на цвят.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ амфибол // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 3 май 2024.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Амфиболова супергрупа Amphibole Supergroup // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 58.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 26.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Основни скалообразуващи минерали, школа „Земята – позната и непозната“, лекция на Лариса Нешева, уредник в музея „Земята и хората“
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 103. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет 19 (1). 1923. с. 141 – 143. Посетен на 2 май 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 293 - 303.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 379 - 382.
- Костов-Китин, Владислав. Амфиболова супергрупа Amphibole Supergroup // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 58-60.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 10.