Анархо-синдикализъм – Уикипедия

Анархо-синдикализмът е направление в анархизма.

Разглежда революционния индустриален синдикализъм или юнионизъм като метод, чрез който работниците в капиталистическото общество могат да придобият контрол върху икономиката и чрез този контрол да повлияят на обществото като цяло. Синдикалистите разглеждат своите икономически теории като стратегия за улесняване на самостоятелността на работниците, разширяване на тяхната лична и колективна автономия и разгръщането на алтернативна кооперативна икономическа система базирана на демократични ценности и производство, и съсредоточена върху посрещането на човешките нужди.

Основните принципи на анархосиндикализма са солидарността, директните действия (действия, предприети без намесата на трети страни като политици, бюрократи и арбитри) и пряката демокрация изразяваща се в работническо самоуправление. Дългосрочна цел на анархо-синдикализма е да бъде премахната системата на наемния труд, която се смята за форма на робство.

Анархо-синдикализмът се появява като мощно политическо движение в края на 19 век и началото на 20 век, възникнало под влияние на анархизма. Това е клон на анархизма, който се фокусира върху работническото движение. ^[1] Според Хюберт Лагардел, Пиер-Жозеф Прудон е изложил фундаментални идеи на анархосиндикализма, които отхвърлят както капитализма, така и държавата, а негови основни методи са свободните икономически групи (синдикати) и борбата, а не пацифизма^[2]. Анархосиндикализмът се стреми към създаване на мрежа от кооперации и синдикати посредством директни действия (стачка, генерална стачка, бойкот, саботаж, революция), които да предложат алтернатива на системата на капиталистическата експлоатация.^[3] Най-масово практическо приложение, анархо-синдикализмът осъществява във Франция и Испания.^[4]

България

През 2010 г. е създаден Автономен работнически синдикат (АРС) – анархосиндикална организация със секции в няколко български града. За разлика от казионните профсъюзни организации, АРС е класова организация, която разчита на демократична организация без централно ръководство, пряко участие на работниците и пряко действие срещу работодателите – стачки, блокади, саботажи. АРС не се стреми да участва в тристранното сътрудничество и не приема държавни субсидии.

Източници

↑ Georges Sorel в Stuart Isaacs & Chris Sparks, Political Theorists in Context (Routledge, 2004), p. 248. ISBN 0-415-20126-8
↑ Jameson, J. F., The American Historical Review (American Historical Association, 1895), p. 731.
↑ „Средствата за постигане на минималните и максимални цели на революционния синдикализъм са ежедневните социални борби, генералната стачка и като крайно решение, ако държавата и капитала го наложат – социалната революция!“ „За хората на труда“ (частичен превод на Амиенската харта) // 1 май 2010. Архивиран от оригинала на 2010-06-10. Посетен на 20 юли 2010.
↑ Иван Дръндов. Анархизъм и анархосиндикализъм // Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 20 юли 2010.

Външни препратки

Пиер Банс и Етиен Дешан. Що е анархо-синдикализъм // Посетен на 20 юли 2010.
Автономен работнически синдикат Архив на оригинала от 2015-11-15 в Wayback Machine. – анархосиндикална организация в България
www.britannica.com

Тази статия, свързана с политика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Georges Sorel в Stuart Isaacs & Chris Sparks, Political Theorists in Context (Routledge, 2004), p. 248. ISBN 0-415-20126-8

[2] Jameson, J. F., The American Historical Review (American Historical Association, 1895), p. 731.

[3] „Средствата за постигане на минималните и максимални цели на революционния синдикализъм са ежедневните социални борби, генералната стачка и като крайно решение, ако държавата и капитала го наложат – социалната революция!“ „За хората на труда“ (частичен превод на Амиенската харта) // 1 май 2010. Архивиран от оригинала на 2010-06-10. Посетен на 20 юли 2010.

[4] Иван Дръндов. Анархизъм и анархосиндикализъм // Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 20 юли 2010.

[1]

[2]

[3]

[4]