Анна Беатриче д’Есте – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Беатриче д'Есте.

Анна Беатриче д’Есте
Anna Beatrice d'Este
херцогиня на Мирандола и маркиза на Конкордия

Родена
Починала
Управление
Период16561690
ПредшественикМария Лаура д’Есте
Наследникняма
Герб
Семейство
РодЕсте по рождение
Пико по брак
БащаАлфонсо III д’Есте
МайкаИзабела Савойска
Братя/сестриЧезаре д’Есте
Франческо I д’Есте
Обицо д’Есте
Катерина д’Есте
Чезаре д’Есте
Алесандро д’Есте
Карло Алесандро д’Есте
Риналдо д’Есте
Маргерита д’Есте
Беатриче д’Есте
Беатриче д’Есте
Филиберто д’Есте
Бонифачо д’Есте
СъпругАлесандро II Пико дела Мирандола
ДецаМария Изабела Пико
Лаура Пико
Франческа Мария Пико
Галеото Пико
Вирджиния Пико
Фулвия Пико
Джовани Пико
Лудовико Пико
Алесандро Пико
Анна Беатриче д’Есте в Общомедия

Анна Беатриче д’Есте (на италиански: Anna Beatrice d'Este; * 21 юли 1626, Модена, Херцогство Модена и Реджо; † 25 септември 1690[1][2], Мирандола, Херцогство Мирандола) от рода Есте е чрез брак херцогиня на Мирандола и маркиза на Конкордия.[3][4]

Тя е последната ефективна съпруга на суверен на Мирандола и Конкордия, тъй като наследникът на нейния съпруг, Франческо Мария II Пико, е безбрачен по време на нейното управление и с него се поставя краят на Херцогство Мирандола, което след свалянето на самия Франческо Мария е присъединен към Херцогство Модена и Реджо .

Тя е най-малкото дете на Алфонсо III д’Есте (* 1591, † 1644), бъдещ херцог на Модена и Реджо, и на съпругата му принцеса Изабела Савойска (* 1591, † 1626), починала месец след раждането й. Нейни дядо и баба по бащина линия са Чезаре д’Есте, херцог на Модена и Реджо, и Вирджиния де Медичи, а по майчина – херцог Карл Емануил I Савойски и Каталина-Микаела Испанска. Има девет братя и четири сестриː

Анна Беатриче се омъжва за Алесандро II Пико, херцог на Мирандола и маркиз на Конкордия от 1637 г., с 5 години по-млад от нея. Бракът има за цел да заздрави винаги проблемните отношения между двете семейства.[4] Бракът е сключен на 27 или 29 април 1656 г.[3] в катедралата на Модена.[4] Като негова съпруга тя става втора херцогиня-консорт на Мирандола и трета маркиза-консорт на Конкордия.

Умира в Мирандола на 25 септември 1690 г.[3][2] на 64-годишна възраст. Надживявана е с няколко месеца от съпруга си, който умира в Конкордия на 2 февруари 1691 г.[4]

Със смъртта си тя става последната ефективна съпруга на владетелите на Мирандола и Конкордия. Наследникът на нейния съпруг, племенникът му Франческо Мария II Пико, идва на власт на малко повече от 2-годишна възраст. Той се жени едва през 1716 г., когато вече е загубил всичките си титли и му е било конфискувано имуществото (1708). Франческо Мария не успява да изпълни имперските си задължения, заставайки на страната на французите, като така е изгонен от Херцогство Мирандола, което малко след това е продадено на семейство Есте и е присъединено към Херцогство Модена и Реджо.

Алесандро II Пико, съпруг

∞ 27 или 29 април 1656 в катедралата на Модена за Алесандро II Пико (30 март 1631, Мирандола – 2 февруари 1691, Конкордия), херцог на Мирандола (1637 – 1691), син на херцог Галеото Пико IV, от когото има шест сина и четири дъщери:[3]

  • Мария Изабела Пико (* 7 декември 1657, Мирандола, † 23 март 1720, Мадрид)
  • Лаура Пико (* 16 ноември 1660, Мирандола, † 1720, Венеция), ∞ 28 февруари 1680 в Мирандола за Фердинандо III Гонзага (* 1648 † 1723), принц на Кастильоне деле Стивиере и Солферино, маркиз на Медоле, от когото има четирима сина
  • Франческо Мария Пико (* 26 октомври 1661, Мирандола, † 19 април 1689, пак там), наследствен принц на Херцогство Мирандола, ∞ 1684 в Рим за Анна Камила Боргезе (* 1662, † 1715), от която има един син и две дъщери
  • Галеото Пико (* 18 януари 1663, Мирандола, † 21 февруари 1710, Рим), господар на Сан Мартино Спино
  • Син, близнак на Галеото († след раждане)
  • Вирджиния Пико (* 12 ноември 1664, Мирандола, † 23 август 1703, пак там), монахиня кларисинка от 3 март 1691 като сестра Мария Беатриче
  • Фулвия Пико (* 11 август 1666, Мирандола, † 28 декември 1731, Неапол), ∞ 29 ноември 1686 в Неапол за Томазо д’Акуино (* 1669, † 1721), принц на Феролето е Кастильоне
  • Джовани Пико (* 19 октомври 1667, Мирандола, † 15 септември 1723, Мадрид или 1710, Болоня), маркиз на Куарантоли, има един извънбрачен и узаконен син
  • Лудовико Пико (* 9 декември 1668, Мирандола, † 10 август 1743, Рим), кардинал 1712, патриарх на Константинопол 1706, префект на Апостолическия дворец
  • Алесандро Пико (* 13 април 1670, Мирандола, † 24 януари 1711, Падуа), рицар на Малтийски орден 1685, доминикански монах 1708
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri di Italia. Pico della Mirandola, Torino, 1835
  • Memorie storiche della città e dell'antico ducato della Mirandola. Volume 3, Tipografia di Gaetano Cagarelli, 1876
  • Memorie storiche della città e dell'antico ducato della Mirandola. Volume 4, 1877
  • Memorie storiche della città e dell'antico ducato della Mirandola. Volume 8, 1890
  • Bruno Andreolli, PICO, Alessandro II, in Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
  • Velf 10: Anna Beatrice d'Este, genealogy.euweb.cz
  • Pico 2, genealogy.euweb.cz
  1. Giovan Battista Spaccini, Il registro di guardaroba dell'infante Isabella Savoia d'Este (1617-1630), Archivio Storico, 2000, с.28
  2. а б Miroslav Marek, Genealogy.eu, Welf family - с. 10
  3. а б в г Miroslav Marek, Genealogy.eu, Pico family - с. 2, 16 септ. 2002
  4. а б в г Bruno Andreolli, PICO, Alessandro II, in Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anna Beatrice d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​