Анна Саксонска (1567 – 1613) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Анна Саксонска.
Анна Саксонска Anna von Sachsen | |
херцогиня на Саксония-Кобург | |
Родена | 18 ноември 1567 г. |
---|---|
Починала | |
Погребана | Федерална република Германия |
Управление | |
Други титли | принцеса от Курфюрство Саксония |
Семейство | |
Род | Албертини |
Баща | Август (Саксония) |
Майка | Анна Датска (1532 – 1585) |
Братя/сестри | Доротея Саксонска Елизабет Саксонска Кристиан I (Саксония) Александер Саксонски |
Съпруг | Йохан Казимир (16 януари 1586) |
Анна Саксонска в Общомедия |
Анна Саксонска (на немски: Anna von Sachsen; * 18 ноември 1567, Дрезден; † 27 януари 1613, замък Фесте Кобург) от рода на Албертинските Ветини, е принцеса от Курфюрство Саксония и чрез женитба херцогиня на Саксония-Кобург.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Дъщеря е на курфюрст Август от Саксония (1526 – 1586) и Анна Датска (1532 – 1585), дъщеря на крал Кристиан III от Дания.
Анна е сгодена на 6 май 1584 г. (тайно без разрешение на нейните родители) и се омъжва на 16 януари 1586 г. в Дрезден за херцог Йохан Казимир фон Саксония-Кобург (1564 – 1633) от фамилията на Ернестинските Ветини.[1] За зестра Анна получава 30 000 талера и като вдовишко владение е определено господството Рьомхилд.
Херцог Йохан Казимир обича лова и отсъства дълго. Тя му изневерява с Улрих фон Лихтенщайн и той се развежда през 1593 г. Йохан Казимир ги арестува заедно с нейния любовник. Съдът в Йена ги осъжда на смърт с меч, но Йохан Казимир я затваря за 20 години, първо в Айзенах, до 1596 г. в манастир Зонефелд и след това до нейната смърт през 1613 г. в замък Фесте Кобург, понеже нейната фамилия не иска да я приеме. Тя е погребана в манастирската църква на Зонефелд. Нейната съдба е както на сестра ѝ Елизабет Саксонска.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- August Beck: Anna (Herzogin von Sachsen-Coburg). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 471.
- Thomas Nicklas: Das Haus Sachsen-Coburg – Europas späte Dynastie. Verlag W. Kohlhammer, Stuttgart 2003, ISBN 3-17-017243-3.
- Carl Kiesewetter: Faust in der Geschichte und Tradition, Georg Olms Verlag 1978
- M. Berbig: Anna von Sachsen, erste Gemahlin Johann Casimirs von Coburg-Gotha, s. N.
- Eduard Vehse: Geschichte der Höfe des Hauses Sachsen, Hamburg 1854, S. 14
- Ludwig Bechstein: Thüringer Sagenbuch, S. 17
- Gerhard Heyl: Johann Casimir. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 531 f. (Digitalisat).
- Hans-Joachim Böttcher: WENIG UND BÖS WAR DIE ZEIT MEINES LEBENS – Anna von Sachsen (1567 – 1613), Dresden 2016, ISBN 978-3-941757-70-7.
- Anne-Simone Knöfel: Anna von Sachsen. In: Sächsische Biografie. Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde.