Анри Мишо – Уикипедия

Анри Мишо Henri Michaux
Роден	24 май 1899 г. Намюр, Белгия
Починал	19 октомври 1984 г. (85 г.) Париж, Франция
Професия	поет, журналист, художник
Националност	Белгия
Активен период	1933 – 1984
Жанр	езотерика, пътеписи, лирика, критика на изкуството
Направление	сюрреализъм
Известни творби	„Случаят с кръговата лудост“ (1922) „Някой си Плюм“ (1930) „Варварин в Азия“ (1933)
Съпруга	Мари-Луиз Термет

Анрѝ Мишо̀ (на френски: Henri Michaux) е белгийски и френски поет, белетрист и художник, една от най-ярките, колоритни и знакови фигури на френската поезия на 20 век. Формално може да бъде причислен към движението на сюрреалистите, но в стилово отношение поезията му се движи по свое собствено русло, което трудно се поддава на точни жанрови определения.

Анри Мишо е роден на 24 май 1899 г. в белгийския град Намюр. Като юноша мечтае да стане свещеник, но разубеден от баща си следва медицина в Брюксел.

Напуска следването си и пътува из Северна и Южна Америка като моряк от френската търговска флота. Започва да публикува през 1923 г. Поради родителско неодобрение на начина му на живот се премества в Париж, където работи като учител и секретар. Започва да рисува, повлиян от творбите на Паул Клее, Макс Ернст, Джорджо де Кирико и Салвадор Дали. Авангардната му поезия започва да се публикува от 1926 г.

През 1927 пътува от Амстердам до Южна Африка, остава разочарован. По-късно пътува до Азия и в резултат започва да изучава индуистката митология. От това пътуване започва и интересът му към измислени, фантастични пътувания, често гравитиращи между сънища и реалност, и подплатени с хумор.

Между 1937 и 1939 г. Мишо редактира мистично списание. Първата изложба на картините му е през 1937 г. Като писател придобива известност през 40-те години на ХХ в. По време на Втората световна война Мишо се установява в Южна Франция, за да избегне окупацията. Оженва се през 1943 г., но през 1948 г. жена му умира при инцидент и той се концентрира върху рисуване и експерименти с наркотици – на 57 години започва да използва мескалин. Късните му текстове са силно повлияни от наркотични халюцинации. През 60-те прави филм за хашиша и мескалина.

През 1960 г. получава – и приема – награда на Венецианското биенале. Отказва Голямата френска награда за литература през 1965 г. (той е френски гражданин от 1955 г.).

Умира на 17 октомври 1984 г. в Париж.

Характерни за поезията на Мишо са резкият, понякога граничещ с циничното изказ, съчетан обаче с голяма душевна ранимост, която е в основата на най-талантливите му произведения („Забавената“, „По пътя към смъртта“, „Клоун“ и други). В България са издадени ограничен брой негови творби, издадени от издателство „Народна култура“ в преводи на Пенчо Симов (1978 г.) и Николай Кънчев (1981 г.)

Поезията на Мишо представлява своеобразен исторически вододел между творбите на „чистите“ сюрреалисти, чието поколение вече залязва в края на 40-те години на 20 век, и идните поетически поколения. В крак с модата на поетическото си поколение, и Мишо се стреми към остро, максимално изчерпателно опознаване на живота с всичките му крайности, опитва се да „достига границите на езика и разума“, (Пиер Сегерс), което понякога го въвлича в рисковани експерименти с психотропни вещества и наркотици. Да се твърди обаче, че поетическата дарба на Мишо е рожба на наркотиците, е не просто пресилено, но и дълбоко невярно, тъй като поетическият облик на Мишо с характерните за него виждане, стил и изказ започва да се формира още в началото на поетическата му кариера (1922 г.) и продължава да се оформя в поставените от него самия рамки последователно през целия му живот.

В лицето на Мишо френскоезичната поезия намира един от най-ярките изразители на противоречията на века. Макар винаги да остава дълбоко лична, поезията на Мишо не отминава и дълбоката рана на Втората световна война и смъртта, причинена от нея, но тя отново се пречупва през многостенната призма на нестандартния авторов поглед. С движението си към абсурдност в езика и изказа авторът сякаш подчертава гротескните, невиждани разрушения на войната и неестествеността, която тя внася в живота на обикновения човек – дори и такъв факт, че във военно време царевицата е била отглеждана за производство на спирт (заместител на бензина) изведнъж се намира гротескно отразен в стихотворна форма в поезията на Мишо („Извращават царевицата и тя локомотиви движи, но мира забавя“).

Макар и крайно ограничен в контактите си, Мишо обича да пътешества, като описва пътуванията си по света в редица книги.

През 1930 – 1931 пътешества из Азия или по-точно в Индия, Китай и Япония. Описва това в книгата си „Варварин в Азия“ (Un barbare en Asie, 1933).

По-късно пътешества през двете Америки. Описва Еквадор в своята книга „Еквадор“ (Ecuador, 1939).

През 1955 френски гражданин и прекарва там остатъка от живота си заедно със семейството си. През 1965 печели Националната награда за литература.

• Cas de folie circulaire, 1922
• Les Rêves et la Jambe, 1923
• Fables des origines, Disque vert, 1923
• Qui je fus, 1927
• Mes propriétés, Fourcade, 1929
• La Jetée, 1929
• Ecuador, 1929
• Un barbare en Asie, 1933
• La nuit remue, 1935
• Voyage en Grande Garabagne, 1936
• La Ralentie, 1937
• Lointain Intérieur, 1938
• Plume, 1938
• Peintures. GLM, 1939
• Au pays de la Magie, 1941
• Arbres des tropiques, 1942
• L'Espace du dedans, 1944
• Épreuves, Exorcismes, 1940 – 1944
• Ici, Poddema, 1946
• Peintures et dessins. Le point du jour, 1946
• Meidosems. Le point du jour, 1948.
• Ailleurs, 1948
• Nous deux encore. Lambert, 1948
• La Vie dans les plis, 1949
• Poésie pour pouvoir. Drouin, 1949
• Passages, 1950
• Mouvements, 1952
• Face aux verrous, 1954
• L'Infini turbulent, 1957
• Paix dans les brisements, 1959
• Connaissance par les gouffres, 1961
• Vents et Poussières, 1962
• Postface à Plume et Lointain intérieur („On est né de trop de mère...“) 1963
• Désagrégation, 1965
• Les Grandes Épreuves de l'esprit et les innombrables petites, 1966
• Façons d'endormi, façons d'éveillé, 1969
• Poteaux d'angle, 1971
• Misérable Miracle (La mescaline), 1972
• En rêvant à partir de peintures énigmatiques, 1972
• Émergences, Résurgences, 1972
• Bras cassé, 1973
• Moments, traversées du temps, 1973
• Quand tombent les toits, 1973
• Par la voie des rythmes, 1974
• Idéogrammes en Chine, 1975
• Coups d'arrêt, 1975
• Face à ce qui se dérobe, 1976
• Les Ravagés, 1976
• Jours de silence, 1978
• Saisir, 1979
• Une voie pour l'insubordination, 1980
• Affrontements, 1981
• Chemins recherchés, chemins perdus, transgressions, 1982
• Les Commencements, 1983
• Le Jardin exalté, 1983
• Par surprise, 1983
• Par des traits, 1984
• Déplacements, Dégagements, 1985 (посмъртно издание)
• Rencontres (avec Paolo Marinotti), 1991 (посмъртно издание)
• Jeux d'encre. Trajet Zao Wou-Ki, 1993 (посмъртно издание)
• En songeant à l'avenir, 1994 (посмъртно издание)
• J'excuserais une assemblée anonyme..., 1994 (посмъртно издание)
• À distance, 1996 (посмъртно издание)

„З стихотворения на Анри Мишо“ за смесен хор и оркестър (1963) пише Витолд Лютославски. Няколко текста на Мишо са използвани в концерта на американската певица и композиторка Диаманда Галас „Defixiones, Will and Testament“ (1999, CD 2003). Балет, озаглавен „Mouvements“, по стихове и рисунки на Мишо поставя през 2005 г. Мари Шуйнар.

• Чоран Е., Мишо (в Упражнения по възхита), в сб. Шемет на скептицизма, София: Панорама, 1996, с.310 – 5
• Müller-Yao, Marguerite Hui: „Der Einfluß der Kunst der chinesischen Kalligraphie auf die westliche informelle Malerei“, Diss. Бон, Кьолн 1985. ISBN 3883750514
• Müller-Yao, Marguerite: „Informelle Malerei und chinesische Kalligrafie“, in: „Informel, Begegnung und Wandel“, (hrsg von Heinz Althöfer, Schriftenreihe des Museums am Ostwall; Bd. 2), Дортмунд 2002. ISBN 3611010626
• Rolf Wedewer, „Die Malerei des Informel. Weltverlust und Ich-Behauptung“, Deutscher Kunstverlag, Мюнхен, 2007. ISBN 342065601

• Венцеслав Константинов, „Отвъд прага на словото“, LiterNet
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Анри Мишо, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• ((fr)) За Анри Мишо на сайта на Жан-Мишел Молпоа
• Reelyredd's Poetry Pages Архив на оригинала от 2012-02-04 в Wayback Machine., Френският текст с английски превод на поемата му „Ma Vie“
• Произведения на Анри Мишо в Моята библиотека

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Henri Michaux в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat