Антоний Багаш – Уикипедия

Антоний Багаш
сръбски благородник
Роден
между 1356 г. и 1366 г.
Починал
Погребан„Свети Павел“, Гърция

Религияправославие

Антоний Багаш (на сръбски: Антоније Багаш; на гръцки: Αντώνιος Παγάς), с духовно име Арсений (Арсеније, Αρσένι), е сръбски благородник от XIV век.

Антоний Багаш е сръбски благородник от Костур, който се оттегля на Атон между 1356 и 1366 година, където по-късно закупува и възстановява запуснатия в руини манастир „Свети Павел“ с помощта на Никола Радоня през 80-те години на XIV век. След това Багаш става игумен на манастира.[1] Двамата успяват да измолят помощи както от Византия, така и от Сърбия, и да обновят манастира с приходи от сръбските сребърни и златни мини, което го прави един от главните сръбски манастири.[1] Багаш превежда агиографски трудове на сръбски.[2] Негов брат е Никола Багаш, който през 1385 година дарява манастира „Света Богородица Мавровска“ с прилежащите селища, църкви и други собствености на манастира.[3] Според някои изследователи фамилията Багаш е от Враня,[4] но няма историческите източници, които да потвърждават тази информация.[5]

  1. а б Rosenqvist, p. 63
  2. Pavlikianov, p. 118
  3. Angold, pp. 160-161
  4. Moravska Srbija: ljudi i dela. Narodni muzej, 1971. с. 15. Српски књижевник Антоније Багаш, из познате феудалне породице из Врања, превео је „от грчскаго писапија на србски језик" Андријанти (беседе о статуама) Јована Златоуског, зборник с поучењем Јефрема Сирског
  5. Studije srpske srednjovekovne umetnosti. Zavod za Udžbenike, 2008. ISBN 9788617147400. с. 489. Наиме, Никола Багаш Балдовин, за кога је накнадно утврЬено да је био у Водену а не у Костуру, може бити иста личност са „Николом... унуком Балдовина" из Врања али и не мора.