Антоний Генов – Уикипедия

Антоний Генов
български актьор
Роден	Антоний Ангелов Генов 9 февруари 1950 г. София, Народна република България
Починал	15 декември 2006 г. (56 г.) София, Република България
Националност	България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Семейство
Баща	Ангел Генов
Майка	Лили Генова
Съпруга	Нели Монеджикова
Деца	Ангел Генов
Уебсайт	Страница в IMDb

Антоний Ангелов Генов е български актьор.

Роден е в София на 9 февруари 1950 г. в семейството на Ангел и Лили Генови. Баща му е изтъкнат универсален музикант, дългогодишен солист на Софийската държавна опера. Именно от него Антоний се влюбва в изкуството още като дете. Детските му години минават между София и тогавашното село Генерал Николаево, сега квартал на град Раковски. Баща му е роден и живял там преди да се установи в София. Детската мечта на Антоний е да стане художник и дори кандидатства в Художествената гимназия, но за негово съжаление не е приет, затова той се насочва към актьорската професия.^[1]

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1974 г. със специалност актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова.

Постъпва на работа в Театър „Сълза и смях“ през 1974 г. По-късно напуска състава на театър, но се завръща през 1979 г. В периода 1978 – 1979 г. играе в Народен театър „Иван Вазов“, където се завръща през 1988 г. Най-успешните му роли са в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, „Чайка“ на А.П. Чехов, „Дон Жуан“ на Молиер, Орце Попйорданов в „Солунските съзаклятници от Георги Данаилов, и др.^[1]

В края на 70-те и началото на 80-те години Антоний Генов изиграва емблематични роли, с които той се превръща в любимец на публиката – Панойот Волов в „Записки по българските въстания“, Велизарий във филма „Хан Аспарух“, д-р Банков в „Адаптация“ и много други.^[1]

Дублира филми и сериали през кариерата си.^[2]

Участва в безброй радиопиеси, тв рецитали и концерти.

Член на СБФД.

В последните години от живота си Антоний страда от тежка депресия.^[1]

Умира на 15 декември 2006 г. на 56-годишна възраст.^[3]

До смъртта си е женен за актрисата Нели Монеджикова, с която имат един син – Ангел Генов, който също е актьор.^[4]

• Наградата на критиката за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма Апостолите, Варна (1976).
• Наградата на СБФД за ярък дебют за ролята на Панайот Волов във филма Апостолите, Варна (1976).
• Медал „За заслуги към БНА“ за ролята на Велизарий във филма Хан Аспарух (1982).
• Голямата награда „Златната роза“ за филма Те надделяха (1986).^[5]
• Заслужил артист (1987).

• „Дон Жуан“ (Молиер) – Дон Жуан
• „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов) – Чудомир
• „Око под наем“ (Питър Шафър) – Чарлз
• „Солунските съзаклятници“ (Георги Данаилов) – Орце Попйорданов
• „Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир)
• „Чайка“ (Антон Чехов)
• „Последните“ (Максим Горки)
• „Без зестра“ (Николай Островски)
• „Дон Жуан или любовта към геометрията“ (Макс Фриш)

• „Майстори“ (Рачо Стоянов) – Найден
• „Каменният гост“ (1983) (Александър Пушкин)
• „Терасата“ (1983) (Любен Лолов)
• „Сбогом на оръжията“ (1980) (Ърнест Хемингуей) – Фред Хенри
• „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов) – (като Антони Генов)
• „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
• „Тя и той“ (1972) (Михаил Рошчин)

• „Историята на Исус за деца“, 2006

• Антоний Генов в Internet Movie Database
• Антоний Генов в КиноПоиск
• Антоний Генов в Кино-Театр

Нормативен контрол BNE BNF CONOR.BG ISNI LCCN VIAF WorldCat