Антоний Томишко – Уикипедия

Антоний Томишко Antonín Tomíška
руски архитект
Роден	6 април 1851 г. Чехия
Починал	8 октомври 1900 г. (стар стил) (49 г.) Санкт Петербург, Руска империя
Учил в	Императорска художествена академия
Награди	Орден Свети Владимир III степен (1894)
Антоний Томишко в Общомедия

Антоний Осипович (Иосифович^[1]) Томишко, роден като Антонин Томишка (на чешки: Antonín Tomíška; 25 март (6 април) 1851, Хержманув Местец – 8 (21) октомври 1900, Санкт Петербург), е руски архитект от чешки произход. Руски поданик е от 1874 г.

Роден е в гр. Хержманув Местец (Heřmanův Městec), Австрийска империя (днес в Чехия, Пардубицки край окръг Хрудим). Баща му е скулптор и той от малък проявява склонност към рисуване

Завършва Московското училище за живопис, скулптура и архитектура и Императорската художествена академия (Императорская Академия художеств) в Санкт Петербург (1870 – 1875).

През 1879 г. получава звание „академик“^[2] и започва да преподава в Императорската художествена академия. Става професор (1888) и действителен член на Императорската художествена академия (1893).

От 1881 г. работи в Главното управление на затворите. Ръководи работилницата на висшето художествено училище на Академията (1894 – 1900). Ректор е на училищото (1897 – 1898).^[3]

Проектира и изгражда множество обществени сгради, сред които: приют за бедни, фелдшерското училище и училището за слепи в Санкт Петербург. Прочува се с комплексните проект и строителство на серия сгради на затвори и изправителни заведения в столицата.

Автор е на паметника на загиналите медицински чинове в Руско-турско освободителната война от 1877 – 1878 г., известен в София като Докторски паметник, издигнат през 1883 – 1884 г.

Нормативен контрол NKC VIAF