Антон Баев – Уикипедия

Антон Баев
български писател, поет и журналист
Роден
1963 г. (61 г.)
Националност България
Учил вПловдивски университет
Литература
Жанровестихотворение, разказ, роман
Награди„Южна пролет“ (1989)
„Иван Николов“ (1995)
„Магията Любов“ (2005)
„Пловдив“ (2007, 2013, 2019)
„Усин Керим“ (2021)

Антон Христов Баев е български, писател, поет и журналист.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Антон Баев е роден през 1963 година в Пловдив. Завършва Английска езикова гимназия в родния си град и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Специализира регионална журналистика в САЩ (1994).[1]

Работил е като библиотекар, секретар на читалище, репортер, редактор, външнополитически наблюдател. Главен редактор на пловдивския всекидневник „Марица“ (2000 – 2007).[1]

През юли 2007 г. стартира собствен интернет всекидневник – plovdiv-online.com. Създател и първи главен редактор на нов всекидневен печатен вестник – „Новият глас“ (март – септември 2009).[2]

През юли 2009 г. Баев открива друг интернет всекидневник – asenovgrad-online.com, новинарски сайт за Асеновград и Родопите, а от август 2010 – karlovo-online.com.[2]

През 2009 г. защитава докторска дисертация на тема „Романтична формация и романтически мотиви в психографията и творчеството на Иван Пейчев“.[2] Част от нея излиза още през 1990 г. под заглавие „Романтически мотиви в лириката на Иван Пейчев“ в кн.5 на сп. „Литературна мисъл“.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1989 – Носител на наградата за дебютна книга „Южна пролет“ за стихосбирката „Снежни сигнали“
  • 1995 – Носител на националната награда „Иван Николов“ за стихосбирката „Ездачът, нощта и пустинята“
  • 2005 – Втора награда за поезия от конкурса „Магията Любов“[3]
  • 2007 – Награда „Пловдив“ в раздел „Художествена литература“ за романа „Белези от българин“.[4]
  • 2013 – Награда „Пловдив“ в раздел „Художествена литература“ за поетичната книга „Дневник на Корабокрушенеца“.[5]
  • 2019 – Награда „Пловдив“ в раздел „Художествена литература“ за поетичната книга „55 меланхолии“.[6]
  • 2021 – Национална литературна награда за поезия „Усин Керим“ на Община Чепеларе за поетичната книга „55 меланхолии“.[7][8][9]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Поезия
  • Снежни сигнали. София: Народна младеж, 1988.
  • Гърбът на мрака. Пловдив: НБ „Иван Вазов“, 1991.
  • Ездачът, нощта и пустинята. Пловдив: Хермес, 1995.
  • Разпъване на Одигитрия. София: Пан, 1998.
  • Целият свят и други апокрифи. Пловдив: Летера, 2002.
  • Даровете на света. Нови апокрифи. София: Издателско ателие Аб, 2004.[10]
  • Дневник на Корабокрушенеца. Коала Прес, 2012[11]
  • 55 меланхолии. Коала Прес, 2019.
Проза
  • Американци. Роман. Пловдив: Хермес, 1997.
  • Ноев ковчег. Книга от глоси. Книга с литературно-философски фрагменти. Пловдив: Жанет-45, 1999.[12]
  • Жени и планети. Сборник с къси разкази. Пловдив: Жанет-45, 2005.[13]
  • Белези от българин. Роман. Пловдив: Хермес, 2006.[14][15]
  • Рай друг не чакай. Записки на Корабокрушенеца. 2014.
  • Светата кръв. София: Корпорация Развитие, 2016.
  • Истинската история на Спас Господов. София: Лексикон, 2017.
Монографии
  • Иван Пейчев (Романтична формация. Романтически мотиви). 2010.
  • Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов. Коала Прес, 2015.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Биографична справка за Антон Баев на сайта Словото
  2. ↑ а б в Биографична справка за Антон Баев в Public Republic, архив на оригинала от 30 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131230232910/http://www.public-republic.com/anton-baev, посетен на 29 декември 2013 
  3. ↑ Петър Марчев, „Национален конкурс за любовна лирика „Магията Любов“. Отличия в Петото издание на конкурса“, електронен бюлетин „Културни новини“, 25 ноември 2005.
  4. ↑ „Поетите журналисти Стоян Терзиев и Антон Баев с награди „Пловдив“, „Книгоиздаване 2010“, 28 май 2007.
  5. ↑ „Антон Баев и Величка Настрадинова с награда „Пловдив“ Архив на оригинала от 2013-12-31 в Wayback Machine., електронен бюлетин „Литературен компас“, 17 юни 2013.
  6. ↑ „Връчиха наградите „Пловдив“, БНР Пловдив, 23 май 2019.
  7. ↑ Антон Баев е носителят на голямата национална награда за поезия „Усин Керим“, artday.bg, 1 ноември 2021 г.
  8. ↑ Голямата награда на конкурса „Усин Керим“ получи Антон Баев, БТА, 2 ноември 2021 г.
  9. ↑ Голямата награда на конкурса „Усин Керим“ получи Антон Баев, в-к „Дума“, бр. 212, 4 ноември 2021 г.
  10. ↑ Дияна Иванова, „Любопитство в нови апокрифи“, рец. във в. „Култура“, бр. 5, 11 февруари 2005.
  11. ↑ Димитър Атанасов, „Димитър Атанасов за Дневник на Корабокрушенеца“ Архив на оригинала от 2013-12-31 в Wayback Machine., слово на премиерата на книгата, електронен вестник „plovdiv-online“, 24 април 2013.
  12. ↑ Борис Минков, „Антон Баев поставя „Поетика“ в „Ноев ковчег“, рец. в електронно списание Грозни пеликани, май 2000.
  13. ↑ Светлозар Игов, „Планетите на любовта“, рец. в електронно списание LiterNet, 30 септември 2005, № 9 (70).
  14. ↑ Ирина Вагалинска, „Особености на националния характер според „Белези от българин“, рец. в сп. „Тема“, бр. 40 (259), 9-15 октомври 2006.
  15. ↑ „Антон Баев: Няма по-голям храм от паметта“, интервю на Тодор Коруев, в. „Дума“, 7 февруари 2007.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антон_Баев&oldid=12371564“.