Антон Деникин – Уикипедия

Антон Деникин
руски генерал
Звание	генерал-лейтенант
Години на служба	1890 – 1920
Служи на	Руска империя Руска република Руска държава
Род войски	пехота
Командвания	Доброволческа армия Въоръжени сили на Юга на Русия
Битки/войни	Руско-японска война Първа световна война Гражданска война в Русия
Награди	Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден „Свети Станислав“ III степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“
Образование	Военна академия на Генералния щаб на Русия
Дата и място на раждане	16 декември 1872 г. Влоцлавек, Руска империя
Дата и място на смърт	8 август 1947 г. (74 г.) Ан Арбър, Мичиган, САЩ
Погребан	Ново Донско гробище, Русия
Друга дейност	писател, общественик
Антон Деникин в Общомедия

Анто̀н Ива̀нович Денѝкин (на руски: Антон Иванович Деникин) е генерал-лейтенант от Руската армия (1916), който е измежду най-изтъкнатите генерали на белогвардейците – антиболшевишките военни по време на Гражданската война в Русия.

Антон Деникин е роден на 16 декември (4 декември стар стил) 1872 година във Влоцлавек, Варшавска губерния, в семейството на бивш крепостен селянин от Саратовска губерния, изпратен на служба в армията и достигнал до офицерско звание.

Завършва Киевското военно училище (1892) и Академията на Генералния щаб (1899). През Първата световна война командва дивизия в Южната армия, а след това Осми армейски корпус. През 1917 г. участва в Корниловския пуч против Временното правителство. Арестуван е, впоследствие бяга от затвора и е сред организаторите на Бялата армия. След смъртта на генерал Корнилов е командващ Доброволческата армия. В боевете срещу Черната гвардия на Нестор Махно претърпява загуба в Крим и заминава за Константинопол през 1920 г.

По време на Втората световна война отхвърля всички опити на нацистите да осъществят контакт с него като възможен лидер, около който може да се съберат антисъветски сили за война със СССР.

След края на войната заминава за САЩ. Автор е на 5-томния мемоарен труд „Очерци на руския смут“, който става ценен източник на информация за годините на революцията в Русия.

Антон Деникин умира от сърдечен пристъп на 7 август 1947 година в Ан Арбър.

• ((ru)) Деникин, Антон. Пътят на руския офицер, Москва, 1991

Нормативен контрол BNE BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NKC NLA Open Library PLWABN LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat