Арматуш – Уикипедия

Арматуш
Арматуш
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
41.0969° с. ш. 21.5267° и. д.
Арматуш
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областСелечка планина
Надм. височина948 m
Население41 души (2002)
Пощенски код7212
МПС кодBT
Арматуш в Общомедия

Арматуш (на македонска литературна норма: Арматуш) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Селото е разположено в западните склонове на Селечката планина на 20 километра източно от град Битоля.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Арматуш (Armatouch) е посочено като село с 21 домакинства с 95 жители българи и 8 цигани.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Арматуш е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 9 къщи.[2]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арматуш има 24 българи екзархисти.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 41 жители, от които:[4]

Националност Всичко
северномакедонци 0
албанци 16
турци 25
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
Починали в Арматуш
  • Димитър Тодоров Иванов (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[5]
  • Кунчо Драгиев Драгийски (? – 1918), български военен деец, поручик, роден в Копривщица и загинал през Първата световна война[6]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76 – 77.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166 – 167. (на френски)
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 октомври 2007 
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 4
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 1