Арно Бабаджанян – Уикипедия

Арно Бабаджанян Առնո Բաբաջանյան
арменски музикант и композитор
Роден	22 януари 1921 г. Ереван, Арменска ССР
Починал	11 ноември 1983 г. (62 г.) Ереван, Арменска ССР
Погребан	Ереван, Армения
Етнос	арменци[1]
Националност	СССР
Учил в	Руска академия за музика „Гнесини“ Московска консерватория[1]
Партия	КПСС (1956 г.)[1]
Награди	Орден „Ленин“ Червено знаме на труда (СССР)[1] народен артист на СССР
Музикална кариера
Стил	Художествена музика, естрадна музика
Инструменти	пиано
Активност	от 1952 г.
Лейбъл	„Мелодия“
Участник в	„Съюз на композиторите на СССР“
Уебсайт	babajanyan.ru Страница в IMDb
Арно Бабаджанян в Общомедия

Арно Бабаджанян (на арменски: Առնո Բաբաջանյան) е арменски пианист, музикант и композитор от съветската ера.

Бабаджанян е роден в Ереван, Арменска ССР. На 5 години с изявения си музикален талант композиторът Арам Хачатурян предлага момчето да бъде сериозно музикално образовано. Две години по-късно, през 1928 година, 7-годишният Бабаджанян влиза в Консерваторията в Ереван, а през 1938 година заминава да учи в Московската консерватория с Висарион Шебалин.

По-късно се завръща в Ереван и в периода 1950 – 1956 г. преподава в Консерваторията. През този период и композира активно. Създава Трио за пиано в f# минор, с което получава широка популярност и което се счита за едно от най-силните му произведения. През 1971 г. получава званието Народен артист на Съветския съюз.

Като композитор Бабаджанян твори в различни стилове, пише много поп песни с поета Евгени Евтушенко и Роберт Рождественски. Голяма част от музиката му е свързана с арменски фолклорни мотиви и различни стилове – от Сергей Рахманинов до Арам Хачатурян. По-късните му творби са силно повлияни от Сергей Прокофиев и Белла Барток. Признат е от Дмитрий Шостакович за „брилянтен учител по пиано“.

Често на концерти сам изпълнява творбите си на пиано.

• Prelude (1938?)
• Vagharshapat dance (1943)
• Impromptu (1944)
• Polyphonic sonata (1946)
• Capriccio (1951)
• Six pictures (1963 – 64)
• Poem (1965)
• Meditation (1969?)
• Melody and Humoresque (1970)
• Elegy (1978)

(съвместно с Александър Арутюнян)

• Dance (early 1940s)
• Armenian Rhapsody (1950)
• Festive (1960)

• Violin sonata (1958)
• Air and Dance for Cello (1961)

• String quartet № 1 (1938)
• String quartet № 2 (1947?)
• Piano trio (1952)
• String quartet № 3 (1976)

• Poem-rhapsody (1954)
• March of the Soviet Police (1977)

• Piano concerto (1944)
• Violin concerto (1948)
• „Heroic ballade“ за пиано и оркестър (1950)
• Cello concerto (1962)

• „Parvana“ (Парвана) (1954 – 56; незавършена, може би изгубена)
• Pas-de-deux (Па-де-де)
• „Stellar symphony“ (Звездная симфония) (early 1960s)
• „Umbrellas“ (Зонтики)
• „Sensation“ (Сенсация)

• Armenian Lipsi
• Rhythmic dance
• In Karlovy Vary
• Come to Yerevan
• Festive Yerevan
• Nocturne (Концерт за пиано и оркестър) (1980)
• Dreams (Концерт за пиано и оркестър) (1982)

• Looking for the addressee (1955)
• Path of thunder (Тропою грома) (1956)
• Personally known (Лично известен) (1957)
• Song of the first love (Песня первой любви) (1958)
• Groom from another world (Жених с того света) (1958)
• Bride from the North (Невеста с севера) (1975)
• My heart is in the Highlands (В горах мое сердце) (1975)
• Baghdasar's divorce (Багдасар разводится с женой) (1976)
• Chef contest (Приехали на конкурс повара) (1977)
• The flight starts from the Earth (Полет начинается с земли) (1980)
• The mechanics of happiness (Механика счастья) (1982)

• Nocturne („Ноктюрн“)
• Give me my music back („Верни мне музыку“)^[2]
• Beauty queen („Королева красоты“)
• Wedding („Свадьба“)
• Best city in the world („Лучший город Земли“)

• Grateful to you („Благодарю тебя“)
• The devil's wheel („Чертово колесо“)
• Heart on snow („Сердце на снегу“)
• The blue taiga („Голубая тайга“)
• Dum spiro, spero (Пока я помню, я живу)

• 1935 – Две награди за две песни, посветени на 15 години от създаването на Съветска Армения
• 1937 – Първо място за най-добро изпълнение на вариации на Александър Глазунов
• 1939 – Първо място за най-добро изпълнение на творби от съветски композитори
• 1945 – Медал
• 1945 – Медал
• 1947 – Второ място за три пиеси за пиано на Първия студентски фестивал в Прага
• 1951 – Трето място в Наградата на Сталин за героична балада за пиано и оркестър
• 1953 – Второ място за песен в Будапеща
• 1956 – Орден Червен флаг
• 1956 – Бележит артист на Арменска ССР
• 1962 – Народен Артист на Арменска ССР
• 1967 – Награда за „6 картини“ за соло пиано
• 1971 – Народен Артист на СССР
• 1973 – Най-добър композитор – 2 място, Музикален фестивал Токио
• 1973 – Почетен гражданин на Тексас
• 1981 – Медал Ленин
• 1983 (посмъртно) – Държавна награда за музиката от филма „Механика на щастието“

Малката планета 9017 Бабаджанян е наречена на негово име.

• bnr.bg
• gantegh.agbubulgaria.org Архив на оригинала от 2018-06-29 в Wayback Machine.
• www.kultura.bg

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Arno Babajanian (Armenian Wikiquote).

• Arno Babajanian Piano Trio in f# minor sound-bites and short bio
• Арно Бабаджанян в Internet Movie Database

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NKC NSK PLWABN ICCU SNAC IdRef VIAF WorldCat