Артин Потурлян – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Артин Потурлян е български композитор и педагог от арменски произход.

Завършва Българска държавна консерватория със специалност музикална педагогика. През годините на следване учи композиция при проф. Пенчо Стоянов и проф. Панчо Владигеров. През 1969 – 1974 година следва композиция в класа на проф. Лазар Сарян в Ереванската държавна консерватория „Комитас“. Понастоящем е професор по полифония в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.

Носител е на I награда от конкурса по композиция „Зимни музикални вечери“, Пазарджик, 1985 г. и на награди на Съюза на българските композитори /1983, 1989 г./. Негови произведения са изпълнявани в Ереван, Тбилиси, Москва, Виена, Залцбург, Братислава, Берлин, Милано, Марсилия и др.

Опери

• „Вик“ /1979/, едноактна опера по разказ на Рей Бредбъри;

За симфоничен оркестър

• „Безкраят“ /1998/ за солисти хор и симфоничен оркестър по стихове наДжакомо Леопарди;
• Симфонии №1 и 2 /1974, 1978/;
• Музика в памет на Еварист Галоа /1984/ за малък симфоничен оркестър;
• „Мозайки“ /1993/, Елегия /2002/, Багатели /2006/ за симфоничен оркестър;
• Поема за орган, симфоничен оркестър и магнетофонна лента /1980/;
• Концерт за цигулка и симфоничен оркестър /1983/;
• Фантазия за пиано и симфоничен оркестър /1990/;

• Концерт за виолончело и камерен оркестър /2000/;

Струнни

• Музика за 3 флейти, 2 рояла, там-там и струнни /1979/;
• „Монумент“ за струнен оркестър /2005/;
• Кончерто гросо *87 за чембало и струнни /1999/;
• Камерен концерт за пиано и струнни /1981/;
• Струнен квартет /1992/, Струнно трио „Сфинкс“ /2005/;

За квинтети

• Дивертименто за духов квинтет, арфа, чембало и ударни /1984/;
• Клавирен квинтет /1989/, Клавирен квартет /2001/, Клавирно трио /1995/;

Цигулка и виола

• Прелюд, Алегро и Ларго за две цигулки /2003/;
• Епиграф, Епистрофи и Епилог за цигулка и виола /2004/;
• Меломонолог за соло виола /2003/;

Пиано

• Фантазии „Странникът“ /1983/ и „Светове“ /1985/ за две пиана;
• Сонатина /1970/, Сегменти /1979/, Спирали /1980/, Арабески /1982/, Изповеди /1986/, Анаграмов лабиринт /1996/, „Храмът на Каиса“, I и II /1998, 2000/ и др. за соло пиано;
• Импровизации за кларинет и пиано /1992/;
• „Роза за Емили“ за виолончело и пиано /2001/;
• Епитафия в памет на Лазар Николов за клавирно трио /2007/;
• Сонати за цигулка и пиано №1 и 2 /1972, 2006/;
• Соната за виолончело и пиано /2007/;

Орган

• Соната за орган /1972/, Четири духовни песнопения по Нерсес Шнорхали за орган /1988/;

• Солови и хорови песни.

• За Лазар Николов /1983/;
• Място под слънцето /1989/;
• Метроримично-темпова модулация /1992/;
• Геометрични преобразувания на равнината и пространството и инвенционната полифония /1999/;
• Възвратен контрапункт, София, 2004;
• Теоретични проблеми в рачешкия канон от „Музикална жертва“ на Йохан Себастиан Бах, в кн. От ранния барок до зараждащия се класицизъм. Софийски музикални седмици, 2005.

Нормативен контрол Europeana GND ISNI LCCN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Музика“          Портал „България“