Аслан Абашидзе – Уикипедия

Аслан Абашидзе ასლან იბრაიმის ძე აბაშიძე
политик от Аджария, Западна Грузия
Аслан Абашидзе
Роден	20 юли 1938 г. (86 г.) Батуми, Грузинска ССР, СССР
Учил в	Тбилиски държавен университет
Партия	КПСС
Награди	Суверенен Малтийски орден
Подпис
Аслан Абашидзе в Общомедия

Аслан Абашидзе (на грузински: ასლან იბრაიმის ძე აბაშიძე) (роден в град Батуми на 20 юли 1938 г.) е политик от Аджария, Западна Грузия.

Той е бивш ръководител на Автономна република Аджария от 1991 до 5 май 2004 г. Оттегля се от поста си под натиск от централното грузинско правителство и масови опозиционни митинги по време на кризата в Аджария през 2004 г. и оттогава живее в Москва, Русия. На 22 януари 2007 г. градският съд в Батуми го намира виновен за злоупотреба със служебно положение и присвояване на държавни средства в размер на 98,2 милиона грузински лари и го осъжда на 15 години затвор, без Абашидзе да присъства на процеса. Също така е подсъдим по обвинение за убийството на бившия си заместник Нодар Имнадзе през 1991 г.

Абашидзе е роден в известно мюсюлманско аджарско семейство, клон на княжеското семейство Абашидзе. Неговият прачичо Мемед Абашидзе е бил известен писател и член на парламента на Демократична република Грузия между 1918 и 1921 г., но е убит по заповед на Йосиф Сталин през 1937 г. Баща му е изпратен в лагер на ГУЛАГ за 10 години, но оцелява. Въпреки трудното си детство през 1950-те години Абашидзе успява да завърши „История и философия“ в Университета на Батуми и „Икономика“ в Тбилиския държавен университет.

Работи като учител и икономист, преди да се присъедини към грузинската регионална държавна служба. Директор е на редица технически учреждения, преди да бъде избран за министър на социалната политика на Аджария. По-късно е назначен за първи заместник-министър на социалната политика на Грузия и се мести в Тбилиси.

Въпреки че произхожда от известно мюсюлманско семейство, което е играло ключова роля в затвърдяването на грузинската и ислямската идентичност сред мюсюлманите в Аджария, Аслан Абашидзе приема християнството.

Когато Грузия възвръща своята независимост през 1991 г., Абашидзе е назначен за председател на Върховния съвет на Автономна република Аджария. Също така е назначен за заместник-председател на Парламента на Грузия, пост който запазва през периодите 1990 – 1992 и 1992 – 1995. Построява независим политически център в Аджария като води политически курс на компромис между правителството в Тбилиси и опозицията. Създава собствена армия като противовес на въоръжените групи, които подкрепят президента Звиад Гамсахурдия и техните противници. Когато избухва гражданската война между силите, подкрепящи президента, и противниците им, през зимата на 1991 – 1992 г. и отново през есента на 1993 г., Абашидзе задържа 2-те враждуващи сили извън Аджария и съумява да предотврати разпространението на сблъсъците в републиката.

Въпреки това, за разлика от лидерите на Абхазия и Южна Осетия, Абашидзе не се опитва да търси независимост за Аджария и следва политика, която най-добре може да бъде характеризирана като „политика на въоръжена автономия“, след падането на Гамсахурдия. Успява да превърне Аджария в „свободна икономическа зона“, с много малко ограничения на търговията, но митническите задължения и приходи отиват в неговото правителство, вместо в изпълнителната власт в Тбилиси. Абашидзе получава критики за управлението си с „тежка ръка“, което често е описвано като феодално. Създава собствена политическа партия през 1992 г., наричана Съюз на демократическото съживяване или Съюз за възраждане на Грузия. През 1998 г. е избран за президент на Аджария с 93% от гласовете, като изборите са определени (основно от руските наблюдатели) като свободни и честни.

Абашидзе предпочита да оказва влияние от дистанция, вместо да опитва да се състезава за държавна власт, и постепенно възприема политика на подкрепа на тези, които предлагат най-доброто за запазването на неговото управление в Аджария. Изглежда, че президентът Едуард Шеварднадзе предпочита полунезависима Аджария, вместо риск от нова гражданска война. Неговите отношения с Шеварнадзе охлаждат в края на 1990-те години, когато Абашидзе и правителството си разменят обвинения в корупция и измяна.

Принудителното подаване на оставка от Шеварнадзе през ноември 2003 г. – широко известно като „Революцията на розите“, създава политическа криза между Абашидзе и новото правителство в Тбилиси. Грузинската опозиция строго критикува Шеварнадзе за неуспехите му да се справи с проблема със сепаратизма, включително възприемането от нея като липса на контрол от страна на Тбилиси върху Аджария. Абашидзе вижда това като заплаха за позицията му и за автономията на Аджария, поради което нарича падането на Шеварнадзе преврат. Той обявява извънредно положение в Аджария и търси подкрепа от Русия в случай на открит конфликт. Не успява да си осигури подкрепата на Русия и попада под силен натиск от САЩ да отстъпи.

На 25 януари 2004 г. Абашидзе се среща с новоизбрания президент Михаил Саакашвили в Батуми и заявява намерението си да работи с него. Отношенията им скоро се влошават, след като Саакашвили заявява публично намеренията си да възвърне централната власт върху грузинските сепаратистки региони.

В средата на март 2004 г. кортеж, превозващ Саакашвили за политически мероприятия в Аджария преди изборите за законодателна власт в Грузия, е върнат от аджарски гранични служители. Абашидзе обвинява Саакашвили в предвождане на военен конвой в републиката с цел да извърши преврат срещу него и обявява извънредно положение в Аджария и мобилизация на военизираните формирования. В отговор Саакашвили поставя 1-дневен ултиматум на Абашидзе да приеме централната власт и да разпусне аджарските полувоенни формирования. Правителството спира транзитните курсове към и от Аджария.

В условията на високо напрежение и масови публични демонстрации чужди правителства и международни организации отправят апели към страните да се въздържат и да разрешат различията си по мирен път. Абашидзе подава оставка като лидер на Аджария на 5 май 2004 г., когато специалните части влизат в региона и аджарските полувоенни формирования започват да минават на тяхна страна и да се обезоръжават. На следващия ден, след като получава гаранции, че няма да бъде екстрадиран, Абашидзе тръгва за Москва, без изстрел да е произведен в региона.

Собствеността на Абашидзе в Грузия, както и тази на неговите близки роднини, е запорирана от грузинските съдилища и по-късно става собственост на грузинската държава.

На 22 януари 2007 г. съдът в Батуми намира Абашидзе виновен по обвинение за злоупотреба със служебно положение и присвояване на 98,2 милиона грузински лари и го осъжда на задочно на 15 години затвор. Също така, Абашидзе е обвинен в убийството на бившия си заместник Нодар Имнадзе през 1991 г.

Аслан Абашидзе е вдовец, като с починалата си съпруга Магули Гогитидзе (музикантка) имат 2 деца: син Георги Абашидзе, бивш кмет на Батуми, и дъщеря Диана Абашидзе.

• Profile: Aslan Abashidze, Steven Eke, BBC News, 4 май 2004
• President Aslan Abashidze, visionary leader of Adjara Архив на оригинала от 2008-08-22 в Wayback Machine., 2002
• Аслан Абашидзе на страницата на грузинския парламент
• Aslan Abashidze Архив на оригинала от 2008-04-19 в Wayback Machine., The Dictionary of Georgian National Biography.

Нормативен контрол FAST LCCN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Политика“          Портал „Съветски съюз“          Портал „Грузия“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aslan Abashidze в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​