Аспарух Пописаков – Уикипедия

Аспарух Димитров Пописаков (правопис до 1945 година Аспарухъ Попъ Исаковъ) е български общественик, седми по ред президент на централния комитет на Македонската патриотична организация.

Аспарух Пописаков е роден на 12 февруари 1914 година в село Махалата, днес град Искър. Баща му, Димитър Пописаков, български учител и свещеник в кайлярското село Емборе,^[1] бяга оттам след Междусъюзническата война, преследван от новоустановилите се гръцки власти. През 1925 година почива баща му, а през 1930 г. губи и майка си.

Постъпва в Плевенската гимназия, работи като библиотекар, а по-късно става секретар на местната младежка организация „Бистрица“, с която изнасят театрални представления на „Македонска кървава сватба“, и интензивно организират събрания и реферати. След Деветнадесетомайския преврат от 1934 година като член на организацията е арестуван за два дни.

След освобождението си заминава за София. Следва в административния отдел на Свободния университет (сега УНСС). По същото време членува и в Македонската студентска корпорация „Шар“. След временното закриване на Свободния университет постъпва във „Висшата търговска академия“ във Варна. Там членува в местната македонска организация „Вардар“, и председателства антикомунистическото „Християнско дружество“, което е под духовното покровителство на варненско-преславския митрополит.

След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година Аспарух Пописаков заема обществена служба в Прилеп. Участва в организирането на работниците в града и на 1 май 1942 произнася тържествената реч по повод празника на труда. Негови чести гости са Йордан и Димитър Чкатрови и войводата Милан Гюрлуков. В Охрид, Битоля и Крушево подпомага организирането на работническите движения, посещава и Емборе, където се среща със свои роднини. В края на 1943 година е назначен за секретар на градската община в Прилеп. След установяването на комунистическия режим в края на 1944 година Аспарух Пописаков работи в социалния отдел на общината, като се грижи за пристигащите от Егейска Македония бежанци.

Аспарух Пописаков се установява в Загреб, където следва медицина. Членува в македонската студентска организация, която през 1947 е забранена. На 21 април 1951 година е арестуван по подозрения, че е „ВМРО-вец“ и „ванчемихайловист“. На 21 декември 1952 година е освободен от трудово-поправителното общежитие „Стара Градишка", след което завършва образованието си в Загреб и практикува за кратко в Пехчево. През 1955 година на среща организирана от Червения кръст се запознава с Венко Марковски.

В началото на 1956 година е повторно арестуван. След освобождението си напуска Югославия през септември 1958 година, след което се установява в САЩ. През 1963 година се запознава с бъдещата си съпруга, докато работи като анестезеолог в Чикаго. Синовете им Александър и Кристофър са родени през 1965 и 1969 година. В началото на 70-те години Аспарух Пописаков е избран за президент на централния комитет на Македонската патриотична организация. През 1979 година в няколко поредни броя на вестник „Македонска трибуна“ издава спомените си, в които говори за насилствената македонизация в Македония след 1944 година, за промяната на имената и добавянето на окончанието „ски“ към фамилиите, както и за преследването на изявяващите българското си самосъзнание македонци. Описва и за убийствата на братята му от комунистическата власт в България^[2].

Аспарух Пописаков умира на 15 май 1989 г. в САЩ.^[3]

• п. Исаковъ, Аспарухъ. От другата страна на медала. Indianapolis, USA, Printed by the Macedonian Tribune, 1979.

п б р Македонска патриотична организация Химн „Изгрей зора на свободата“ Личности Пандил Шанев  • Йордан Чкатров  • Лабро Киселинчев  • Коста Попов  • Методи Чанев  • Асен Аврамов  • Петър Ацев  • Аспарух Пописаков  • Любен Димитров  • Христо Низамов  • Иван Лебамов  • Иван Михайлов Съвременни секции МПО „Пирин“ (Чикаго)  • МПО „Бистрица“ (Синсинати)  • МПО „Свобода“ (Кълъмбъс)  • МПО „Бащин край“ (Детройт)  • МПО „Костур“ (Форт Уейн)  • МПО „Струмишката петорка“ (Ню Джърси)  • МПО „Тодор Александров“ (Йънгстаун)  • МПО „Победа“ (Ийст Йорк, Торонто)  • МПО „Даме Груев“ (Индианаполис)  • МПО „Илинден“ (Лас Вегас) Бивши секции на МПО в САЩ: „Независимост“ (Чикаго)  • „Обединена“ (Финикс)  • „Свобода“ (Вашингтон)  • „Пелистер“ (Акрън)  • „Аргир Манасиев“ (Олбъни)  • „Борис Сарафов“ (Кентън)  • „Вардар“ (Кливланд)  • „Пирин“ (Дейтън)  • „Независимост“ (Дюкейн)  • „Дзоле Гергев“ (Елвуд)  • „Мара Бунева“ (Елвуд сити)  • „Димитър Михайлов“ (Форд сити)  • „Родина“ (Гери)  • „Бащин край“ (Гранит сити)  • „3-ти август“ (Джексън)  • „Пере Тошев“ (Джанстаун)  • „Балкански мир“ (Ленсинг)  • „Йордан Гюрков“ (Лакавана)  • „Александър Велики“ (Лорейн)  • „Братя Миладинови“ (Лос Анджелис)  • „Илинден“ (Ню Йорк)  • „Охрид“ (Менсфийлд)  • „Христо Матов“ (Масилон)  • „Симеон Евтимов“ (Рочестър)  • „Пирин“ (Сан Франциско)  • „Македония“ (Сиатъл)  • „Солун“ (Спрингфийлд)  • „Белица“ (Сент Луис)  • „Прилеп“ (Стийлтън)  • „Независима Македония“ (Сиракюза)  • „Васил Чекаларов“ (Толидо)  • в Канада: „Швейцария на Балканите“ (Торонто)  • „Владо Черноземски“ (Уиндзор)  • „Гоце Делчев“ (Китченер)  • „Правда“ (Торонто)  • „Любен Димитров“ (Торонто)  • в Белгия, Бразилия, Австралия и Нова Зеландия: „Струмишката петорка“ (Сао Пауло)  • „Тодор Александров“ (Брюксел)  • „Гоце Делчев“ (Нова Зеландия)  • „Трайко Китанчев“ (Бриджтаун)  • „Тодор Александров“ (Норт Фицрой)  • „Владо Черноземски“ (Шепъртън) Издания „Македонски бюлетин“ (1924)  • „Македонска трибуна“ (от 1927)  • „Македонските славяни“ (1927)  • „Маседония“ (1932)  • „Македонски алманах“ (1940)  • „Илинден 1903-1953“ (1953)  • „Македонци в Северна Америка“ (1960) Музеи Музей на „Македонска трибуна“  • Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Гаджев“

Портал „Биографии“          Портал „Медицина“          Портал „Македония“          Портал „История на България“