French
DeutschАтанасовден – Уикипедия
Тази статия е за зимния празник. За летния празник вижте Летен Атанасовден.
| Атанасовден | |
 „Свети Атанасий Александрийски“, икона от Созопол, края на 17 век. Национална художествена галерия – София | |
| Вид | народен и християнски |
|---|---|
| Значение | от този ден нататък зимата започва да си отива |
| Дата | 18 януари |
Атанасовден, наричан също Зимен Атанасовден и Средзима, е християнски и фолклорен празник, на който се почита паметта на севит Атанасий Велики, патриарх на Александрия и виден противник на арианството.[1] Българската православна църква го отбелязва на 18 януари.[1]
Именици
[редактиране | редактиране на кода]Именици са Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка.
Православна църква
[редактиране | редактиране на кода]Православна църква посвещава на свети Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.[2]
Народни вярвания
[редактиране | редактиране на кода]В народните вярвания свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен също като „Сред зима“.[1]
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.[1] Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия и Троянско[1] се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.[3] На други места на този ден се извършват ритуали за предпазване от болести на овните, след което няколко от тях се колят като общоселски курбан.[1]