Атанас Яранов (художник) – Уикипедия

Атанас Яранов
Роден	13 юли 1940 г. София, Царство България
Починал	14 август 1988 г. (48 г.) София, Народна република България
Националност	България
Академия	ВИИИ „Николай Павлович“
Учители	Георги Богданов
Направление	декоративно-монументална живопис
Награди	Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1985)

Атанас Димитров Яранов - Шаро е български художник, живописец.^[1][2] Яранов е сред най-големите имена в българската пластична култура.^[3]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Атанас Яранов е роден на 13 юли 1940 година в София в семейството на кукушанина Димитър Яранов. В 1965 година завършва специалност „декоративно-монументална живопис“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София при професор Георги Богданов.^[1]

Умира на 14 август 1988 година.^[1]

Основни теми за Яранов са раждането и смъртта, скръбта и страданието, смирението и покаянието. В ранното си творчество отразява патриархалния бит и колективната общност, която дава опора на човека. В по-късното му творчество отношението на Яранов към темата се променя - ритуалните сцени на колективно-родовото съзнание са представяни като проекция в съвременността и имат екзистенциални измерения. Творчеството на Яранов е експресивно и има подчертано индивидуален стил, както и философски обобщения.^[3]

Творби на Яранов са притежание на Националната художествена галерия в София и на много други музеи в страната.^[1]

• „Жени с коне“ (1971)
• „Емиграция“ (1978)
• „Оброк“ (1983)
• „Балада“ (1986)
• „Птиците“ (1986)

Автор е на мозайката „Театър“ в зала 2 на Националния дворец на културата. Прави множество самостоятелни изложби в България, Братислава, Варшава, Виена, Берлин.^[1]

На Атанас Яранов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Портал „Изкуство“          Портал „Македония“