Атмосфера на Марс – Уикипедия

Снимка на Марс направена от телескопът Хъбъл на 28 октомври 2005. На снимката се вижда пясъчна буря.
Въглероден диоксид	95,32%
Азот	2,7%
Аргон	1,6%
Кислород	0,13%
Въглероден оксид	0,07%
Водни пари	0,03%
Азотен оксид	0,013%
Неон	2,5 ppm
Криптон	300 ppb
Формалдехид	130 ppb ^[1]
Ксенон	80 ppb
Озон	30 ppb
Метан	10,5 ppb

Атмосферата на Марс е много по-различна от атмосферата на Земята. Има голям интерес^[2]^[3] към изучаването на нейния състав след скорошното засичане на следи от метан,^[4] по които може да се съди за живот на Марс.

Марсианската атмосфера е много тънка и атмосферното налягане на повърхността варира от 30 Pa (0,03 kPa) на върха на Олимп до над 1155 Pa (1,155 kPa) в дълбините на Хелас Планиция, със средно повърхностно налягане 600 Pa (0,6 kPa), което е многократно по-малко от земното (101,3 kPa). На височина марсианската атмосфера достига 110 km. Атмосферата на Марс се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород, вода и метан. Марсианската атмосфера е много запрашена, което придава на планетата жълтеникавокафяв цвят, ако се гледа от повърхността ѝ. Информацията от марсоходите на програма Марс експлорейшън роувър сочи за наличието на прашни частици с диаметър 1,5 микрометра.^[5]

Структура

Марсианската атмосфера се разделя на следните слоеве

Долна атмосфера – това е топъл участък, чиято топлина се дължи на преносимите по въздуха прашни частици и на тези от повърхността.
Средна атмосфера – Марс има струйно течение в този регион.
Горна атмосфера или термосфера – този регион има много висока температура заради слънчевото греене. Тук газовете започват да се отделят един от друг.
Екзосфера – намира се на височина 200 km и по-високо. В този регион последните остатъци от атмосферата се сливат с Космоса. Поради липсата на ясна граница не е възможно да се каже къде точно свършва атмосферата.

Състав

Въглероден диоксид

Основният компонент в състава на атмосферата на Марс е въглеродният диоксид (CO₂). По време на марсианската зима полюсите на планета са в постоянен мрак и температурата пада до такава степен, че около 25% от атмосферния CO₂ кондензира на полярните шапки под формата на лед. Когато марсианските полюси отново са изложени на слънчево лъчение през лятото, CO₂ сублимира отново в атмосферата. Тези процеси водят до уникални сезонни вариации в атмосферното налягане и атмосферното съдържание около полюсите на планетата.

Аргон

Марсианската атмосфера е относително богата на благородния газ аргон, в сравнение с другите планети от Слънчевата система. За разлика от въглеродния диоксид, аргонът не кондензира в атмосферата и затова неговото количество е постоянно. При изменение на количеството въглероден диоксид в атмосферата, може да настъпят промени и с количеството на аргона в различни места на планетата. Последните спътникови наблюдения на Марс показват увеличение на количеството аргон на южния полюс през есента и разсейването му през последвалата пролет.^[6]

Вода

Когато въглеродният диоксид сублимира отново в атмосферата през лятото, се носят силни ветровете на южния полюс, като някои от тях могат да достигнат скорост 400 km/h. Тези сезонни колебания носят големи количества прах и придават на планетата земеподобен вид с наличие на скреж и переста облачност. Тези облаци са фотографирани от Опъртюнити през 2004 г.^[7]

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Атмосфера на Марс.

Марсианските облаци са по-високи от които и да е на Земята – на Марс се намират едни от най-високите облаци, откривани на планета, Space.com
Mikulski, Lauren. Pressure on the Surface of Mars // The Physics Factbook. 2000.
Атмосферно налягане – кратко описание на резултатите от спускаемия апарат от програма Викинг

Източници

↑ www.pfs-results.it
↑ Life on Mars? Архив на оригинала от 2006-02-23 в Wayback Machine. – Geological and biological processes observed on Earth provide hunky-dory explanations for methane on Mars, Martin Baucom, American Scientist, March-April 2006.
↑ Interplanetary Whodunit – Methane on Mars, David Tenenbaum, Astrobiology Magazine, НАСА, 20 Jul 2005. (Note: part one of a four-part series.)
↑ Mumma, M. J.; Novak, R. E.; DiSanti, M. A.; Bonev, B. P., A Sensitive Search for Methane on Mars (abstract only). American Astronomical Society, DPS meeting #35, #14.18.
↑ Lemmon et al., „Atmospheric Imaging Results from the Mars Exploration Rovers: Spirit and Opportunity“
↑ Francois Forgot. Alien Weather at the Poles of Mars // Science. Посетен на 4 май 2008.
↑ Clouds – Dec. 13, 2004 NASA Press release. Посетен на 17 март 2006.

[1] www.pfs-results.it

[baucom-2] Life on Mars? Архив на оригинала от 2006-02-23 в Wayback Machine. – Geological and biological processes observed on Earth provide hunky-dory explanations for methane on Mars, Martin Baucom, American Scientist, March-April 2006.

[whodunit-3] Interplanetary Whodunit – Methane on Mars, David Tenenbaum, Astrobiology Magazine, НАСА, 20 Jul 2005. (Note: part one of a four-part series.)

[methane3-4] Mumma, M. J.; Novak, R. E.; DiSanti, M. A.; Bonev, B. P., A Sensitive Search for Methane on Mars (abstract only). American Astronomical Society, DPS meeting #35, #14.18.

[dusty-5] Lemmon et al., „Atmospheric Imaging Results from the Mars Exploration Rovers: Spirit and Opportunity“

[weather-6] Francois Forgot. Alien Weather at the Poles of Mars // Science. Посетен на 4 май 2008.

[clouds-7] Clouds – Dec. 13, 2004 NASA Press release. Посетен на 17 март 2006.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]