Атрибутивна теория – Уикипедия

Атрибутивната теория е социално психологическа теория, развита от Фриц Хайдер, Харолд Кели, Едуард Джоунс и Лий Рос.

Теория е свързана с начините, по които хората обясняват (или атрибутират, приписват) поведението на другите или на себе си (самоатрибуция) с нещо друго. Тя разглежда как индивидите „атрибутират“ причините за събитията и как това когнитивно възприятие влияе на тяхната полезност в организация.

Развита от Харолд Кели, тя изследва как хората решават дали ще бъдат направени вътрешни, или външни атрибуции.

Теорията разделя начините, по които хората атрибутират причините, на два вида:

• „Външната“ или „ситуационна“ атрибуция определя причината във външен фактор като времето.
• „Вътрешната“ или „дисципозиционна“ атрибуция определя причината вътре в човека като собственото ниво на интелигентност или други променливи, които правят индивида отговорен за събитието.

Ковариационният модел е разработен от Кели.

• Heider, Fritz. (1958). The Psychology of Interpersonal Relations. New York: John Wiley & Sons. ISBN 0-471-36833-4
• Woolfolk, Anita (2007). Educational Psychology. Boston, MA: Pearson Education, Inc.
• Vockell, Edward L (2001). Chapter 5 Архив на оригинала от 2009-09-04 в Wayback Machine., Educational Psychology: A Practical Approach.

• Статия за атрибутивната теория в Психология Журнал
• Essay on Attribution by Steve Booth-Butterfield of West Virginia University (1996) Архив на оригинала от 2008-12-18 в Wayback Machine.
• "From Attributions to Folk Explanations: An Argument in 10 (or so) Steps" (Bertram Malle, University of Oregon, 2002) Архив на оригинала от 2007-07-31 в Wayback Machine..

• Портал „Психология“

Тази статия, свързана с психология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.