А-002 (Аполо) – Уикипедия

А-002
Емблема на мисията
Общи данни
№ по NSSDC IDсуборбитален полет
Ракета носителЛитъл Джо II
Екипажбезпилотен
Старт8 декември 1964 15:00:00 UTC
Кацане на Земята8 декември 1964 15:07:23 UTC
Продължителност на полета~ 7 мин 23 секунди
Апогей15,35 км
Космически мисии на НАСА
Предишна Следваща
A-102 (SA-7) A-103 (SA-9)
А-002 в Общомедия

А-002 е третият изпитателен полет на системата за аварийно спасяване.

Литъл Джо II, площадка LC 36, полигон „White Sands“, щат Ню Мексико
Литъл Джо II, площадка LC 36, полигон „White Sands“, щат Ню Мексико

Това е третата мисия с цел проучване въздействието на системата за аварийно спасяване върху космическия кораб „Аполо“ по време на аварийно прекратяване на космически полет. Целта на системата за аварийно спасяване е да изтегли космическия кораб заедно с екипажа далеч от евентуалния взрив на ракетата. Системата трябва да осигури достатъчно височина, за да се даде възможнdост на парашутите на командния модул да се отворят, за предпочитане над земята, а не над водата. За разлика от предишните мисии Тест-1 и А-001, тук целта е системата да се задейства при скорости около скоростта на звука (число на Мах = 1). Полетът отново е с ракета-носителЛитъл Джо II“ в конфигурация с два различни двигателя (2 двигателя и 4 ускорителни ракети „Алгол“). Ракетата има също и система за контрол и измервателни уреди. Системата за аварийно спасяване е променена с добавянето на предпазен щит за отклоняване на изходящите газове от нея посока космическия апарат. Изменена е и парашутната система с добавяне на парашут с двойно стабилизиране. Космическия апарат се състои от система за аварийно спасяване, макети на командния и обслужващия модул (BP-23) на космическия кораб „Aполо“.

Мисията е успешно стартирана на 8 декември в 8:00 местно време от полигона Уайт Сандс в щата Ню Мексико от стартов комплекс 36. Запалени са всички двигатели едновременно. Това е направено така, за да се набере достатъчно бързо максимална скорост (в близост до числото на Мах). Поради грешка във въведените данни системата се задейства 2,4 секунди по-рано. Системата се стабилизира нормално и парашутната система се задейства на височина 7163 м и каца нормално в пустинята на Ню Мексико. Въпреки че не е набрала планираната височина, измереното динамично налягане е по-голямо от очакваното и системата доказва своята функционалност при екстремни условия.

Същият макет ВР-23, преустроен като ВР-23А е използван в теста на спасителната капсула 2.