Бадуарий – Уикипедия

Бадуарий (Baduarius; + 576 г.) e източноримски (византийски) аристократ, зет на византийския император Юстин II (упр. 565 – 578).

Син е на генерал Бадуарий, активен в Малка Скития през 528 г.

Бадуарий става на 14 ноември 565 г. куропалат и е издигнат в патрициански ранг.

През 566/567 г. е с войската на Дунав в Мизия и Малка Скития и се бие против гепидите, лангобардите и аварите. Той е вероятно magister militum per Illyricum. През 573 г. е comes stabuli. През 576 г. Юстин II го изпраща в Италия да се бие с лангобардите, но е победен и убит в битка.^[1]

Женен е за Арабия, дъщеря на Юстин II и е баща на Фирмина.

• Cawley, Charles, BADUARIUS, died 576, Medieval Lands, 2010-03-10
• Martindale, John R.; Jones, A.H.M.; Morris, John (1992), The Prosopography of the Later Roman Empire – Volume III, AD 527 – 641, Cambridge University Press, ISBN 978-0521201608
• Shahîd, Irfan (1995), Byzantium and the Arabs in the sixth century^{[неработеща препратка]} Volume 1. Dumbarton Oaks. ISBN 978-0-88402-214-5.

• Profile of Baduarius in the Prosopography of the later Roman Empire
• Chapter on Arabia, Baduarius' wife, in Byzantium and the Arabs in the sixth century