Белетристика – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Белетристиката (на френски: belles lettres – изящна словесност) е общо название на художествени епични произведения, т.е. художествената проза. Терминът възниква през XIX век. Тогава основното му предназначение е да разграничи свободните авторски съчинения от документалния жанр – публицистиката. С развитието на литературата, съдържанието на термина се изменя. Днес белетристиката се интерпретира като лек стил – развлекателна художествена литература, която не засяга тясно специализирани научни проблеми.

Когато се използва по отношение на трудове, които задълбочено изследват проблеми от областта на историята, философията, лингвистиката и други науки, определението белетристика има подчертано негативно звучене. В такъв контекст терминът внушава, че произведението не почива на ясно установени от науката факти, а е по-скоро дело на въображението, фантазията на автора.

Белетризацията е описание на задълбочени научни проблеми на популярен стил – т.е. стил на текста, който е прост, ясен и лесен за разбиране и приятен за широката публика. За да усилят емоционалното възприятие на белетризираното произведение, авторите нерядко излизат от рамките на „чистата“ наука и си позволяват да правят допускания, които често не могат да бъдат проверени чрез научен метод (или наличните днес научни похвати или техника) и/или не произтичат пряко от наличните факти по описвания проблем.

Световноизвестни автори, които белетризират проблеми от различни научни области са:

• Конрад Лоренц – биология;
• Виктор Суворов – военна история на Русия;
• Мария и Пиер Кюри - химия;
• Стивън Хокинг – физика;
• Александър Пушкин, Уилям Шекспир, Джордж Байрон и много други - литература;
• Умберто Еко, Олдъс Хъксли и много други – философи.

• Проза
• Фикция (литература)