Бели Нил – Уикипедия

Бели Нил
النيل الأبيض
Водопадът Мърчисън на река Бели Нил
Водопадът Мърчисън на река Бели Нил
0.4218° с. ш. 33.1953° и. д.
15.6133° с. ш. 32.557° и. д.
Местоположение в Африка
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Уганда
Южен Судан
Судан
Дължина3700 km
Водосб. басейн1 800 000 km²
Отток878 m³/s
Начало
МястоЕзеро Виктория
Координати0°25′18.48″ с. ш. 33°11′43.08″ и. д. / 0.4218° с. ш. 33.1953° и. д.
Устие
МястоНил при Хартум
Координати15°36′47.88″ с. ш. 32°33′25.2″ и. д. / 15.6133° с. ш. 32.557° и. д.
Път на реката
НилСредиземно море
Бели Нил в Общомедия
Бели Нил при град Джуба

Бели Нил (на арабски: النيل الأبيض, Бахър ал Абияд) е названието на голям участък (около 3700 km) от течението на река Нил на териториите на Уганда, Южен Судан и Судан.

Горно и средно течение

[редактиране | редактиране на кода]

Участъкът от мястото, от което Нил изтича от северния край на езерото Виктория до вливането ѝ в езерото Алберт (Уганда), носи името Виктория-Нил. Дължината му е около 420 km. Пресичайки скалистите хребети по територията на Уганда, реката образува множество прагове и водопади с обща височина 670 m. След това реката преминава през падината на езерото Кьога и на сравнително къс участък има денивелация от около 400 m. Тук се намира големият водопад Мърчисън с височина 40 m, след което Нил се влива в езерото Алберт, на границата между Уганда и Демократична република Конго и лежащо в тектонична падина на височина 617 m. Участъкът между езерото Алберт и устието на десния приток Ачва носи името Алберт-Нил. Тук тя тече през платовидни райони, а след това чрез тясното дефиле Нимуле, прорязващо скалисти бариери излиза в равнините на Южен Судан. След столицата на Южен Судан град Джуба, излизайки от високопланинската област, в продължение на 900 km реката тече през обширна плоска равнина, в заблатения район Суд (там реката носи названието Бахр ал Джабал). В този участък коритото на реката е силно заблатено, тъй като е задръстено с огромни маси от водорасли и тръстики, носещи името „суд“ и то се разделя на ръкави. Скоростта на течението спада и голяма част от дошлата от планините вода се разлива, изпарява и се използва от водната растителност. Островчета от подобна водна растителност, наричани седами, често се отделят от калните брегове и бавно плуват по течението. Сблъсквайки и сливайки се едно с друго, те често блокират руслото и пречат на корабоплаването.[1]

Долно течение. Бели Нил

[редактиране | редактиране на кода]

При езерото Но река Бахр ал Джабал се съединява с идващата отляво река Бахър ал Газал. Оттук започва същинската река Бели Нил, която в този участък до устието на десния си приток Сини Нил носи името Бахър ал Абяд (от арабски бахър – река и абяд – бял). Дължината на Бахър ал Абяд е 957 km, а ширината на коритото е 1 – 2 km. Около 120 km, до устието на десния си проток Собат реката тече на изток, след което завива на север и няма повече постоянни притоци (отдясно в нея се вливат временните реки Адар, Керао, Дулайб). Най-големият ѝ приток река Собат по време на пълноводие внася в Бели Нил голямо количество наноси, които предават на реката белезникав отенък и от тук идва названието Бели Нил. От устието на Собат до устието на Сини Нил течението на Бахър ал Абяд е бавно и спокойно. При столицата на Судан град Хартум река бели нил се съединява с идващата отдясно река Сини Нил и двете заедно дават началото на същинската река Нил.[1]

Хидроложки показатели, стопанско значение

[редактиране | редактиране на кода]

В района на устието на Бахър ал Газал средният годишен отток е 453 m³/s и е сравнително равномерен целогодишно. След устието на Собат оттокът значително нараства и при Хартум достига 808 m³/s, с максимум през октомври – 1354 m³/s. На 40 km преди Хартум е изградена преградната стена на язовира Гебел Аулия, създаден за регулиране на оттока по долното течение на Нил и за напояване на земеделския район Джазира. Водите на реката са богати на различни видове риба. Плавателна е по цялото си протежение за плитко газещи речни съдове. При град Кости е изграден голя авто- и жп мост свързващ източните със западните части на Судан.[1]