Белоглав орел – Уикипедия

Белоглав орел
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Морски орли (Haliaeetus)
вид:Белоглав орел (H. leucocephalus)
Научно наименование
Linnaeus, 1766
Разпространение
Белоглав орел в Общомедия
[ редактиране ]

Белоглавият орел (Haliaeetus leucocephalus) е граблива птица, населяваща Северна Америка.[2] Известна е като националният символ на САЩ. Има характерно оцветяване на перата на главата в бяло. Белоглавият орел е сравнително голяма птица, с дължина на тялото от 71 до 106 cm, размах на крилете 168 – 244 cm и маса от 3 до 7 kg. Живее около 30 години. Гнездото, в което се излюпват малките, е с размери 4 на 2,5 m и тежи един тон. През 1973 година е класифициран като застрашен от изчезване вид в САЩ[3], но благодарение на положените грижи, на 28 юни 2007 година е премахнат от списъка на застрашените видове. В Червената книга на световнозастрашените видове (IUCN Red List) е включен като незастрашен вид (Least Concern LC).[4] Снася 3-1 чистобели яйца.

В менюто на белоглавия орел преобладава рибата, но се храни също и с по-малки птици и бозайници. Развива скорост между 56 и 70 километра в час, но след лов тя обикновено пада до около 48 километра в час. Полетът му се определя като бърз и маневрен. Максималната скорост, с която може да се гмурне във вода достига 160 километра в час.[5]

Подвидове

[редактиране | редактиране на кода]
  • H. l. leucocephalus – Южен белоглав орел
  • H. l. washingtoniensis – Северен белоглав орел

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Haliaeetus leucocephalus (Linnaeus, 1766). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. ↑ BirdLife International. Haliaeetus leucocephalus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)
  3. ↑ ((en)) Winkler, Robert. 2007. Endangered Species Protection: The Fall and Rise of the Bald Eagle Архив на оригинала от 2008-05-09 в Wayback Machine.. Originally published by National Geographic News on June 20, 2002. Посетен на 11 октомври 2008, (Падение и възход на белоглавия орел)
  4. ↑ BirdLife International 2007. Haliaeetus leucocephalus Архив на оригинала от 2009-04-16 в Wayback Machine.. В: IUCN 2008. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 11 октомври 2008.
  5. ↑ az-znam.com[неработеща препратка]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Белоглав_орел&oldid=12006157“.