Бенгалски език – Уикипедия

Бенгалски език বাংলা
/ˈbaŋla/
Страна	Бангладеш, Индия
Регион	Бенгалия
Говорещи	207 000 000
Писменост	Бенгалска писменост
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Индоирански Индоарийски Източни индоарийски Бенгалоасамски Бенгалски
Официално положение
Официален в	Бангладеш
Регулатор	Бенгалска академия
Кодове
ISO 639-1	bn
ISO 639-2	ben
ISO 639-3	ben
Карта на разпространение на езика
Уикипедия на Бенгалски език
Бенгалски език в Общомедия

Бенгалският език (на бенгалски: বাংলা, [ˈbaŋla](звук)) е индоарийски език, произлизащ от областта Бенгал и включваща съвременната държава Бангладеш, индийския щат Западен Бенгал, както и части от индийските щати Трипура и Асам.

Езикът използва своя собствена бенгалска писменост. С почти 300 милиона говорещи,^[1] бенгалският е шестият по разпространение език в света.^[2][3]

Заедно с останалите източни индоарийски езици, бенгалският се обособява около 1000 – 1200 година от магадхийския пракрит, който от своя страна произлиза от санскрит. Днес бенгалският е основният език, говорен в Бангладеш, и вторият по разпространение в Индия.^[4][5] Със своята дълга и богата литературна традиция, бенгалският език обединява културно разнородната област Бенгал и съществен елемент на бенгалския национализъм. Привързаността към езика е една от основните причини за конфликтите, довели до разделянето на Пакистан и създаването на независимата държава Бангладеш.

Както и останалите източни индоарийски езици, бенгалският произлиза от източните средни индоарийски езици, говорени на Индийския субконтинент. Магадхийският пракрит и пали, най-старият известен говорим език в региона и езикът на Буда, се развиват в началото на първото хилядолетие в джайнисткия пракрит.^[6][7] В края на хилядолетието той, както и останалите северноиндийски пракрити, започва да отстъпва място на езиците апабхранша.^[8] В източната част на субконтинента местен представител на тези езици е абахата, от който се развиват три групи диалекти – бихарска, орийска и асамско-бенгалска. Някои автори отнасят времето на това разделение към много по-ранен период, около 500 година,^[9] но езикът не е статичен – паралелно съществуват множество варианти, а много автори от това време пишат на по няколко диалекта.

Обикновено в историята на бенгалския се разграничават три периода:^[8]

1. Старобенгалски (900/1000 – 1400): сред известните текстове е „Чаряпада“, сборник с религиозни песни; появяват се местоименията „ами“, „туми“ и други, както и глаголни инфлексии, като „-ила“, „-иба“; по това време или малко по-рано се обособява орийския език, а малко след него – и асамския.
2. Среднобенгалски (1400 – 1800): представителен текст от този период е „Шрикришна Киртана“ на Чандидас; елизия на краесловния звук „о“; разпространение на съставните глаголи; влияние на персийския.
3. Новобенгалски (след 1800): скъсяване на глаголите и местоименията.

Исторически по-близък до пали, бенгалският е подложен на по-силно санскритско влияние през среднобенгалския период, както и по време на Бенгалското възраждане през 19 – 20 век.^[10] Между съвременните индоарийски езици в Южна Азия бенгалският и маратхийският запазват най-значителна лексикална основа, свързана с пали и санскрит, оставайки по-слабо повлияни от персийския и арабския.^[11]

До 18 век няма известни опити за документиране на бенгалската граматика. Първият бенгалски речник и граматика, „Vocabolario em idioma Bengalla, e Portuguez dividido em duas partes“, е съставен от португалския мисионер Мануел да Асумпсану между 1734 и 1742 година, когато той пребивава в имението Бхавал.^[12] Английският филолог Натаниъл Браси Халхед съставя през 1778 година бенгалска граматика („A Grammar of the Bengal Language“), която става първата бенгалска печатна книга.^[1] През 1832 година своя граматика издава и местния просветен деец Рам Мохан Рой.^[13]

През 1951 – 1952 година бенгалският език попада в центъра на политическите конфликти в тогавашния Източен Пакистан.^[14] Макар че това е езикът на голямото мнозинство от населението в тази област, законът налага урду като единствен национален език.^[15] На 21 февруари 1952 година демонстрация на студенти и общественици срещу това положение в Университета на Дака е разпръсната от армията и полицията, при което загиват няколко души. През 1999 година ЮНЕСКО обявява 21 февруари, годишнината от този инцидент, за Международен ден на майчиния език.^[16][17]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

 Основна статия: Бенгалска писменост

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Бенгалската писменост е абугида, произлизаща от древноиндийската писменост брахми и използвана от редица други езици от региона.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Цитирани източници

• Бенгалският език на Ethnologue