Бенедиктински орден – Уикипедия

Бенедиктински орден
	Бенедиктински орден
Информация
Латинско име	Ordo Sancti Benedicti
Съкратено име	OSB
Църква	Католическа църква
Девиз	Ora et labora (Моли се и работи)
Основател	Свети Бенедикт Нурсийски
Основаване	529 г.
Статут	действащ
Сайт	[1]
	Бенедиктински орден в Общомедия

Бенедиктинският орден (на латински: Ordo Sancti Benedicti, OSB) е най-старият западен католически орден. За година на неговото основаване се приема 529, когато Св. Бенедикт Нурсийски приема монашеството.

История

След смъртта на св. Бенедикт през 547 г. основаният от него манастир Монте Касино съществува още не дълго и е разрушен от лангобардите около 577 г. (по-късно е възстановен). Монасите, с подкрепа на папа Григорий I Велики се разпръскват по различни страни, разпространявайки по този начин устава и идеите на св. Бенедикт. Скоро бенедиктински манастири възникват в Англия, Франкското кралство, други страни от Западна и Централна Европа, а към 11 век и в Източна Европа. Сред известниците бенедиктинци от този период са св. Анселм Кентърбърийски, св. Вилиброрд, св. Адалберт Пражки и др.

Доколкото „Устава на св. Бенедикт“ се предполага централизирана структура, манастирите до 11 век, прилагащи бенедиктински устав са независими.

През 13 век възникват нови, бързо развиващи се ордени – тези на доминиканците и франсисканците и се променя структурата на европейското общество, което предопределя началото на упадъка на ордена на бенедиктинците. Още повече се засилва този процес на упадък в хода на Реформацията и секуларизацията през 18 век.

През 19 век започва възраждане на ордена, което продължава и през 20 век. Импулси за развитието на ордена в Новото време става дейността на братята от ордена в областите на изучаване на среновековната литература, музика и живопис, а също и тяхната мисионерска дейност в Африка и Азия.

През 1893 г. папа Лъв XIII обединява всички бенедиктински манастири и конгрегации в Бенедиктинска конфедерация.

Организация

През 2004 г. Бенедиктинската конфедерация се състои от 21 конгрегации и 6 независими манастира. Общото число на монашеските обители – 344. Общо монаси – 7798, от тях 4344 свещеника. Начело на конфедерацията стои абат-примас, който се избира за срок от 8 години. Той представлява бенедиктинците пред Светия престол, но няма право да назначава или сменя настоятели на манастирите.

Основно бенедиктинците се занимават с молитви, интелектуални занятия, религиозно изкуство и мисионерска работа.

Девиз на ордена: „Моли се и работи“ (на латински: Ora et labora).

Външни препратки

Официален сайт на ордена Архив на оригинала от 2013-03-06 в Wayback Machine.
Устав на ордена
Бенедиктинци // Православна енциклопедия