Бенефиций – Уикипедия

Бенефиций (на латински: beneficium – привилегия) е условно пожизнено поземлено владение през Ранното средновековие в Западна Европа. Отпуска се на васал от краля или майордома в замяна на военна или административна служба в негова полза. Води началото си от Франкската държава. Този вид владения се появяват след поземлената реформа предприета от Карл Мартел и способства за появата на нова обществена прослойка от професионални воини - рицари. През 9 – 11 век се превръща в наследствена феодална собственост – феод или лен.