Бинкос – Уикипедия

Бинкос
България
42.6485° с. ш. 26.0964° и. д.
Бинкос
Област Сливен
42.6485° с. ш. 26.0964° и. д.
Бинкос
Общи данни
Население131 души[1] (15 март 2024 г.)
10,2 души/km²
Землище12,85 km²
Надм. височина193 m
Пощ. код8855
Тел. код04513
МПС кодСН
ЕКАТТЕ04114
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ; 2015)
Бинкос в Общомедия

Бѝнкос е село в Югоизточна България. То се намира в Община Сливен, област Сливен.

Входът на селото и мостът над Беленска река
Паметник на Стоил Войвода край с. Бинкос (Сатма чешма)
Бент на р. Тунджа край с. Бинкос

На османски турски „бин кос“ означава „хиляда пашкула“. Вероятно идва от това, че вместо данък населението било задължено да дава толкова пашкули през османското владичество.

Село Бинкос е разположено в Източна Стара планина, на брега на Беленска река, приток на река Тунджа. Намира се на кръстопът, свързващ Сливен с Твърдица и Сливен с Нова Загора.

Преди Руско-турската война (1877 – 1878) е било изцяло османско село, но след идването на руските войски османското население бяга към Османската империя. Земите, които те оставят, са купени от българи и селото става изцяло българско. На запад от селото се намира известната Сатма чешма, където през месец май 1876 г. са заловени и убити Стоил войвода и неговите четници. В селото има над сто орехови дървета. Орехите са не само във и покрай селото, но също така и по бреговете на минаващата близо река Тунджа. Бинкос е известно с воденицата, барата и системата от канали за независимо водонапояване, които жителите на селото все още поддържат в отлично състояние. Жителите му са известни и с производството на сочни праскови и череши.

Запазени са сведения, че през лятото на 1891 г. край селото е разкрито находище на каменни въглища.[2]

В миналото в Бинкос е имало начално училище (изградено в 1880) и детска градина. Поради липсата на деца са затворени. Причината може да се търси в това, че много от младите жители бягат в близкия административен център – Сливен. Известно е също, че Бинкос е единственото село с разрушено читалище след демократичния преход.

На 23 септември 2019 г. са положени основите за строеж на параклис (какъвто не е имало в селото).

Основна религия е православното християнство.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Коритото на река Тунджа около селото е подходящо за туризъм и риболов. В близост, по поречието на река Беленска, се намира извор, за водата на която местните твърдят, че е лековита. Това е подходящо място за почивка през лятото, далеч от шума на всекидневието.