Бионична архитектура – Уикипедия

Бионична архитектура, още Биотек или Архитектурно-строителна бионика, е наименование на съвременна нео-органична архитектура, чиято конструктивна изразителност се достига чрез заимстване на природни форми.^[1] Понякога се противопоставя на архитектурния стил хай-тех.

Този архитектурен стил е в процес на активно създаване. Липсва необходимата градостроителна практика и преобладава теоретичната и изследователската компонента. Основното противоречие, което трябва да преодолява архитектурната бионика е, че консервативната правоъгълна планировка и конструктивна схема противоречат на биоморфните криволинейни форми и решаването на това противоречие е основна задача на тази архитектура.

• Фрай Ото
• Николас Гримшоу
• Сантяго Калатрава
• Даниел Либескинд
• Майкъл Соркин
• Норман Фостър

• 
  Национален космически център на Великобритания (арх. Николас Гримшоу).
• 
  Град на изкуствата и науките, Валенсия (арх. Сантяго Калатрава)
• 
  Художествен музей Милуоки (арх. Сантяго Калатрава)
• 
  Национален стадион, Пекин (архитектурно бюро Херцог и де Мерон)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „биотек)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​