Битка при Нервинден (1793) – Уикипедия

Битка при Нервинден
Революционни войни
Битката при Нервинден, худ. Йохан Гайгер
Информация
Период	18 март 1793 г.
Място	Нервинден, Австрийска Нидерландия
Резултат	Поражение за Франция
Страни в конфликта
Хабсбургска монархия Съединени провинции Първа френска република
Командири и лидери
Карл Австрийски, Херцог на Тешен Шарл Франсоа Дюмурие
Жертви и загуби
50.7667, 5.05
Битка при Нервинден в Общомедия

Битката при Нервинден (Neerwinden) се състои на 18 март 1793 г. като част от Френските революционни войни.^[1] Една против друга се изправят австрийската армия на херцог фон Тешен и принц фон Кобург и армията на революционна Франция, командвана от Шарл Дюмурие. И двете наброяват по около 40 000 души, но повечето автори отчитат, че австрийците (подкрепени с холандски сили) имат предимство. Резултатът е тежко поражение за Франция, която губи завоеванията си от предната година.

Войната на Първата коалиция започва през април 1792 г. Съюзените държави искат с военна интервенция да обърнат хода на събитията във Франция – да я върнат към принципите на абсолютната монархия, да възстановят господството на привилегированите съсловия, а крал Луи XVI да спасят от тежката ситуация, в която е изпаднал – да бъде пленник на собствените си поданици. Войната обаче се развива в полза на французите и те побеждават прусаците при Валми (септември 1792) и австрийците при Жемап (ноември 1792). След Жемап Дюмурие бързо покорява цяла Австрийска Нидерландия, включително Брюксел и Антверпен. В началото на 1793 г. той навлиза в Холандската република.

Междувременно австрийците се реорганизират и събират нова армия. Те побеждават французите пред Айндховен (1 март) и ги принуждават да се оттеглят на юг.^[2] Френският генерал се подготвя за решителна битка. Тя се състои при Нервинден, на северозапад от Лиеж, където австрийците заемат силни позиции.

Това село вече е известно с френската победа на маршал дьо Люксамбур сто години по-рано. И тогава, и сега французите възнамеряват да атакуват. Дюмурие разчита на превъзходството си в пехота, но има много по-малко конница. Сутринта в деня на сражението той дава начало на настъпление, което е отблъснато от противниците му. Както и при Жемап, атаките следват една след друга, но този път не се увенчават с успех.^[3]

След няколко часа австрийското командване нарежда контраатака и принуждава френския център и левия фланг да отстъпят. Дюмурие си дава сметка, че повече не може да удържи позицията си и дава сигнал за отстъпление. В този случай опитната и добре обучена войска на Хабсбургите надделява над ентусиазираните, но не достатъчно умели френски батальони. Тя губи само 2000 души срещу 4000 французи.^[4]

Непосредственият резултат е, че австрийците успяват да си върнат всички владения в Нидерландия и най-вече столицата Брюксел. И последните френски войници напускат областта.^[5] Разочарованият Дюмурие, който си дава сметка, че може да бъде изправен пред съд, се свързва с полковник Карл Мак от щаба на противниците си с предложение да дезертира с войската си на тяхна страна.^[6] Конвентът (управляващото събрание във Франция) изпраща делегати да го арестуват, но без успех – с неколцина привърженици от обкръжението си той избягва. Войниците отказват да го последват в авантюрата му. Командването е поето от генерал Дампиер, дотогава подчинен на Дюмурие.

На следващата година след битката при Фльорюс Австрийска Нидерландия все пак е покорена от революционната армия и съгласно мира от Кампо Формио (1797) остава под френска власт.