Битка при Цушима – Уикипедия

Битка при Цушима
Руско-японска война (1904 – 1905)
Того Хейхачиро на мостика на японския флагмански броненосец „Микаса“
Информация
Период	27 – 28 май 1905 г. (14 – 15 май стар стил)
Място	Остров Цушима, пролива Цушима (34°33′ с. ш. 130°09′ и. д. / 34.566283° с. ш. 130.150933° и. д.34.566283, 130.150933)
Резултат	Решителна победа за японските военноморски сили
Страни в конфликта
Японски императорски флот Балтийски флот на Русия
Командири и лидери
Того Хейхачиро Зиновий Рожественски
Сили
30 бойни съда и над 50 спомагателни 30 бойни съда и 8 спомагателни
Жертви и загуби
3 миноносеца потопени, 117 души загинали, 538 ранени 21 потопени кораба (7 броненосеца), 7 пленени съда, 5045 души загинали, 803 ранени, 6016 пленени[1].
34.566283, 130.150933
Битка при Цушима в Общомедия

Битката при Цушима е морска битка, започнала на 27 май 1905 година в района на остров Цушима (в пролива Цушима) в Японско море, в която руският имперски военен флот търпи тежко поражение от японците в хода на Руско-японската война.

Битката при Цушима се смята за повратен момент във воденето на морски сражения,^[2] след като линейната формация на руския боен флот претърпява пълно поражение от японските бойни кораби с превъзхождаща маневреност и въоръжение с по-голяма далекобойност. Анализите на тази битка водят морските стратези до изоставяне на старата стратегия на обстрелващи се линейни кораби за сметка на доктрината за решителното сражение (Kantai kessen) – непосредствена схватка между бойните съдове, изпитание за тяхната маневреност, далекобойност и скорострелност.

 Основна статия: Руско-японска война

Руско-японската война (10 февруари 1904 – 5 септември 1905) избухва вследствие на съперничеството на Руската империя и Япония за проникване и контрол върху Манджурия и Корея. Тя избухва след дипломатически скандал между императорските правителства с колониални амбиции в Далечния Изток. След като цар Николай II получава Порт Артур като пристанище и търговска зона, а негови емисари спечелват концесии за дърводобив в Корея и се учредява Руско-корейската банка, японските протести стават отчаяни и намират израз в подписания Договор за военна взаимопомощ с Британската империя. Напрежението ескалира, тъй като русите имат подобен договор с Франция още от времето на Александър II – дядото на Николай II. Кайзер Вилхелм, братовчед на слабохарактерния^[3] руски цар, допълнително „налива масло в огъня“ при тяхна среща с поздрава^[4]:

Възприет съвсем буквално, този призив действа като зелена улица за царската администрация за експанзията на изток. Последва военна кампания, при която отдалечените от ресурсите си и немотивирани руски войски бързо преминават в отбрана и дори отстъпление. Това засяга и далекоизточния боен флот, който е разпръснат и блокиран в пристанището на обсадения по суша Порт Артур. Това разочарование не сломява петербургските стратези начело с руския цар и те решават да продължат войната. Единствената възможност за възстановяване на баланса на силите и вземане на инициативата в бойните действия се смята предимството по море. Ситуацията изисква крайни мерки и царските генерали решават да изпратят своя Балтийски флот на другия край на страната.

Руската 2-ра тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал Зиновий Рождественски напуска пристанището на Ревел в Балтийско море през есента на 1904 година. Задачата ѝ е да свали блокадата над Порт Артур – задача по силите само на 1 руски офицер^[5] като ползващия се с височайшо благоволение Рождественский. Истината обаче е съвсем друга. Корабите на Балтийския флот са или твърде стари, или недобре оборудвани, а личният състав е събран набързо, като на война. Смята се, че в екипажите са попаднали много криминално проявени и политически разследвани лица.^[6] Инструкциите са наваксването на недостатъчната плавателна и бойна подготовка с упражнения по стрелба да се осъществи по дългия път до Далечния изток.

Ескадрата преминава хиляди мили в Атлантика, заобикаля нос Добра Надежда и достига остров Мадагаскар далеч не без произшествия. Още в Догер банк, Северно море, страхът^[7] вижда в светлините на английска рибарска флотилия мним японски враг, по който се открива безпорядъчен и неточен огън^[8]. Потопени са лодки, загиват двама рибари, а цяла Англия, съюзник на Япония, е възмутена. Британски кораби са изпратени за „унизителен“ ескорт на руската ескадра до Виго, Северна Испания. „Битката“ става недалеч от пристанището на град Хъл и е известна като Хълски инцидент или Инцидента от Догер банк.

През целия си маршрут руската ескадра не среща никакво съюзническо пристанище и често е зареждана с въглища в открито море от германски транспортни кораби. На Мадагаскар към флота на Рождественский се присъединява черноморска ескадра под командването на контраадмирал Добротворский, а при бреговете на Индокитай към нея се присъединява 3-та тихоокеанска ескадра под командването на контраадмирал Николай Небогатов. Въпреки инструкциите от Петербург създалите се условия напомнят триумвират, с който Рождественский не се справя достатъчно авторитетно.^[9]

Презокеански рейс на руските ескадри:

• в син цвят – път на отряда на Рождественский
• жълт – отряд на Добротворский
• червен – отряд на Небогатов

На 2 януари 1905 година по време на прехода Порт Артур е превзет от японските войски въпреки усилията на командващия гарнизона адмирал Степан Макаров.^[10] Загубила целта на своята експедиция, ескадрата се отправя към Владивосток. Рождественский взема решение да избягва морско сражение, за което започва да става все по-ясно, че руските екипажи не са достатъчно подготвени. Адмиралът насочва обединената ескадра в килватерна колона към тесния пролив Цушима, търсейки най-прекия път на север.

През нощта на 26 срещу 27 май 1905 г. движещата се в 3 колони ескадра навлиза в Цушимския пролив. По всички правила на мореходното дело я предхожда разузнавателен авангард от бързи миноносци и леки крайцери, а основната сила напредва с по-бавна скорост (5 възела), съблюдавайки светомаскировка.

Загубили целта на своята експедиция, руските екипажи имат мотивация единствено за пътуване до най-близкото приятелско пристанище – Владивосток.

В дебюта на сражението Рождественский разполага с линейна ескадра бойни съдове с броневи пояс по ватерлинията, състояща се от 12 броненосни кораба (разделени на 3 броненосни отряда по 4 съда) и поддържащи крайцери и миноносци. Основните бойни единици са броненосците „Ослябя“, „Сисой Великий“ и „Бородино“, както и броненосните крайцери „Адмирал Нахимов“, „Дмитрий Донской“ и „Владимир Мономах“. По въоръжение те превъзхождат японските сили, но мореходните качества на остарелите съдове на руската ескадра и ниската мотивация на екипажите отстъпват пред повишената скорострелност и далекобойност на японските артилеристи.

Адмирал Того води армада от повече от 60 единици с една-единствена цел – да неутрализира бойната ескадра на Русия, достигнала така близо до японските брегове.