Битката при Чалдиран се провежда на 23 август 1514 и завършва с блестяща победа за Османската империя над сефевидите. Като резултат османците получават контрола над северозападната част от Иран. Те имат по-голяма и по-добре екипирана армия от 100 000[3] до 200 000 души, докато иранците са не повече от 40 000. Шах Исмаил I е ранен.
След успешната борба за трона на Селим I срещу своите братя той вече е свободен да предприеме действия срещу шиитите къзълбаши, към които се били присъединили другите членове на династията срещу него. Сега той се страхувал дали те няма да настроят населението срещу него и да се обърнат за помощ към шах Исмаил I – лидера на шиитите и владетел на Сефевидската империя. Опитва се да обясни на Исмаил, че къзълбашите са „неверници и еретици“ и взема крайни мерки, за да запази мира в страната.[5] Но Исмаил му отказва и казва, че Селим не трябва да потиска другите мюсюлмани, налагайки строги догми и проливайки кръв.[6]
В същото време, когато Селим I напада от запад, сефевидите са атакувани от изток от узбеките на Шайбани хан, който е убит в битка срещу Исмаил няколко години преди това. Тъй като трябва да води война на два фронта, Исмаил прилага стратегията на опожарената земя срещу Селим на запад.[7]
Щом Селим I разбира, че иранската армия се събира в Чалдиран, решава да нападне иранците там.[8]
След битката при Чалдиран сефевидите губят влиянието си в Анатолия. Османските войски придобиват контрол над източна Мала Азия и Северен Ирак.
- ↑ Keegan & Wheatcroft, Who's Who in Military History, Routledge, 1996. p. 268 "In 1515 Selim marched east with some 60 000 men; a proportion of these were skilled Janissaries, certainly the best infantry in Asia, and the sipahis, equally well-trained and disciplined cavalry. [...] The Azerbaijanian army, under Shah Ismail, was almost entirely composed of Turcoman tribal levies, a courageous but ill-disciplined cavalry army. Slightly inferior in numbers to the Turks, their charges broke against the Janissaries, who had taken up fixed positions behind rudimentary field works."
- ↑ а б Roger M. Savory, Iran under the Safavids, Cambridge, 1980, p. 41
- ↑ а б в Ghulam Sarwar, „History of Shah Isma'il Safawi“, AMS, New York, 1975, p. 79
- ↑ Serefname II s. 158
- ↑ Finkel, C: „Osman's Dream“, page 104. Basic Books, 2006.
- ↑ Id. at 105.
- ↑ Id.
- ↑ Id.
|
|---|
| | Тюркско-персийски войни | |
|---|
| | Персийско-османски войни | |
|---|
| | Походи на Надир шах | |
|---|
| | Други конфликти | |
|---|
|
French
Deutsch
.svg){kind=small}