Блаже Конески – Уикипедия

Блаже Конески
Блаже Конески
лингвист от Социалистическа република Македония
Роден
Починал
7 декември 1993 г. (71 г.)
Учил вБелградски университет
Софийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вСкопски университет
Подпис
Уебсайт
Блаже Конески в Общомедия

Блаже Конески (на македонска литературна норма: Блаже Конески) e лингвист от Социалистическа република Македония, югославски книжовник, културен деец и общественик – поет, писател, есеист, филолог, преводач и професор във Философския факултет на Държавен университет „Св. Кирил и Методий“, Скопие, създател и един от кодификаторите на македонската книжовна норма.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Небрегово в сърбоманско семейство. Като племенник на известния сърбомански войвода Григор Соколович (братовчед на баща му), получава сръбска кралска стипендия за обучение в гимназия в Крагуевац, Сърбия, където участва в редактирането и списването със своите първи стихове на сръбски на гимназиалните издания (на сръбски) „Млади Шумадинац“ и „Подмладак“.[1] Като Благойе Лямевич (Коньевич) се записва в Белградския университет, където един семестър изучава медицина, а след това променя специалността си на сръбски език и литература.[2]

В Белград през зимата на 1940/41 година комунистът Борко Талески, запознат с Комитерновското решение за създаване на „македонска нация“, предлага на Конески да създаде проект за „македонска азбука“, но той оказва, определяйки сръбската като напълно подходяща и дори възхвалявайки я като „най-съвършена в света“.[3]

През 1941 година, след разгрома на Югославия в Ауфмарш 25 се записва в Юридическия факултет на Софийския университет под името Благой Йорданов Конев. Докато учи в София, не сътрудничи на български издания, не търси контакти с млади писатели и рядко следи пресата – за разлика от периода на обучението си в Белград.[2]

По време на деветосептемврийския преврат Конески (тогава Конев) е в Прилеп. Малко след това става коректор в „Млад борец“, но скоро започва работа в отделението на АГИТПРОП към ЦК и Главния Щаб на НОВ (Народноослободителна войска) и за ПОЮ (Покрет ослободженя Югославийе).[4] Той е първият, започнал пропагандната атака против Димитър Гюзелов. Като агент на АГИТПРОП със специални задачи за моделиране на „общественото мнение“ в омраза към „народните неприятели“, той пише статии против Гюзелов, Димитър и Йордан Чкатрови. В началото на 1945 г. в статия, пълна с подигравки, той открито настоява за смърт на Димитър Гюзелов (бр. 1 на сп. „Остен“), шест месеца преди да започне съдебното дело против него.[5]

От 1944 година, още незавършил висше образоване и едва 23-годишен, активно се включва в стандартизирането на новата езикова норма, наричана македонски книжовен език. Конески сам признава (но много по-късно, в 1988 г.), че през 1944/45 г. правел първите си крачки „во изучуваъето на македонскиот язик“. „Яс не се поканив самиот да учествувам во тоа. Яс бев ангажиран.“[6]

Един от съставителите на правописа, а освен това е и редактор на „Речник на македонския език“. Основател е на изучаването на македонистика в университета в Скопие, където от 1958 до 1960 година е ректор. През 1967 година става член на Македонската академия на науките и изкуствата и е неин пръв председател (до 1975 г.). Освен това е и член на Македонския ПЕН център и член на Дружеството на писателите на Македония от 1947 година и негов пръв председател.

Работи и като редактор на литературните списания „Нов ден“ и „Македонски язик“.

Блаже Конески е обвиняван, че предпочита да говори на сръбски език и че не може или не иска да разбере диалекта от Кавадарци, Неготино и Гевгели, които се намират на 40 – 70 km от родния му Прилеп („Тешко ми беше да го следам гевгелийскиот диалект“). Като ученик е подиграван от другарите си през ваканциите, че говори на сръбски и не може да използва местния диалект.

Блаже Конески има и международни изяви. Член е на академиите на науките в Загреб, Белград, Сараево, Чикаго, Лодз и почетен доктор на университетите в Чикаго и Краков, като против предоставянето на първата титла протестират македонобългарските емигранти и албански активисти, като живеещия в Истанбул албанец от Битоля Рамадан Риза Садику – бивш учител, изпраща две протестни писма на ректора на университета, в които изтъква че македонската нация и език са изкуствено създадени от югославските комунисти с цел отродяване на местното българско население и цитира статия от „Нова Македония“, според която местните славянски жители говорят на диалекти, а чиновниците – на смес от тях, сърбохърватски заемки и новосъздадени думи от „македонския език“, и го нарича „смешно и унизително творение за домашното общество“.[7] Трудовете на Конески са превеждани на сръбски, словенски, албански, турски, унгарски, френски, руски, италиански, гръцки, полски, румънски, немски, шведски и английски език.

Българската наука отбелязва и ролята му за представянето на делото на българските възрожденци от Македония, като Кирил Пейчинович, Братя Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов Джинот и други, като небългарско, както и усилията му да отдалечи максимално езиковата норма в Северна Македония от българския книжовен език. Нерядко е обвиняван във фалшификации с цел представянето на някои политически реалности за научни факти.[8][9]

Извършва плагиатство с книгата на професора си Кирил Мирчев „История на българския език“, като при това я фалшифицира и издава под заглавие „История на македонскиот язик“.[10]

Трудове

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник пред сградата на МАНИ в Скопие
  • Земята и любовта (поезия, 1948)
  • Македонски правопис со правописен речник (съвместно с Крум Тошев, 1950)
  • Граматика на македонскиот литературен язик (първа част, 1952)
  • За македонскиот литературен язик (1952)
  • Песни (1953)
  • Граматика на македонскиот литературен язик (втора част, 1954)
  • Везилка (поезия, 1955)
  • Лозйе (кратки разкази, 1955)
  • Речник на македонскиот язик (1961)
  • Песни (1963),
  • История на македонскиот язик (1965)
  • Речник на македонскиот язик (книга втора, 1965)
  • Речник на македонскиот язик (книга трета, 1966)
  • Стерна (поезия, 1966)
  • Ракуванье (поема, 1969)
  • Язикот на македонската народна поезия (1971)
  • Беседи и огледи (1972)
  • Записи (поезия, 1974)
  • Стари и нови песни (1979)
  • Места и мигови (поезия, 1981)
  • Чешмите (поезия, 1984)
  • Македонскиот 19. век, язични и книжевно-историски прилози (1986)
  • Ликови и теми (есеи, 1987)
  • Послание (поезия, 1987)
  • Тиквешки сборник (студия, 1987)
  • Средба во райот (поезия, 1988)
  • Църква (поезия, 1988)
  • Дневник по многу години (проза, 1988)
  • Златовръв (поезия, 1989)
  • Поезия (Константин Миладинов), сказка (1989)
  • Сеизмограф (поезия, 1989)
  • Македонски места и теми (есета, 1991),
  • Небесна река (песни и припеви, 1991),
  • Светот на легендатата и песната (есета и приложения, 1993),
  • Църн овен (поезия, 1993)

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • „11 октомври“
  • „Бракя Миладиновци“
  • „Ацо Шопов“
  • „Хердеровата награда“
  • „Негошевата награда“
  • Награда на АВНОЮ
  • „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията
  • „Скендер Куленович“
  • Награда на Съюза на писателите на СССР
  • Награда за литературен опус на „Мисла“
  • „Рациново признание“
  • „13 ноември“

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 408.
  2. ↑ а б Цанко Серафимов, „Македония IX в.пр.Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя“, София, издателство „Орбел“, стр. 371
  3. ↑ Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? 2. „Доста рано и доста добро го научив српскиот язик.“ Крагуевац и Белград. София, Македонски научен институт, 1988.
  4. ↑ Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? 3. Дълбоко антимакедонската дейност на Блаже Конески като политработник. София, Македонски научен институт, 1988.
  5. ↑ Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? 5. Сръбски троянски кон в езиковите комисии. София, Македонски научен институт, 1988.
  6. ↑ Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? 4. Поборник за сръбска азбука и сръбски правопис в Р Македония. София, Македонски научен институт, 1988.
  7. ↑ Македонските Бугари и Албанците заедно во борбата со југословенскиот комунизам
  8. ↑ Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, С. 1998, архив на оригинала от 26 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070926224502/http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/, посетен на 16 май 2005 
  9. ↑ Още за „македонския“ език и за „македонския“ народ, в „Македония“, бр. 12, 25 март 1998 г. // Архивиран от оригинала на 2007-09-30. Посетен на 2007-09-03.
  10. ↑ Църнушанов, Коста. Българомразието е отцеругателство // Македония (24). 21 юни 1994.
Михаил Петрушевски → ректор на Скопския университет
(1958 – 1963) 		→ Георги Филиповски
пръв → председател на Македонската академия на науките и изкуствата
(1967 – 1975) 		→ Михайло Апостолски
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Блаже_Конески&oldid=12306573“.