Богослужебен език – Уикипедия

Богослужебният език (наричан също и литургичен език, свещен език, църковен език) е езикът на който се води богослужението (литургията); създава се религиозна/църковна литература; води се църковната канцелария, а понякога се използва и за религиозно образование. С други думи това е работният език на църквата като институция.^[1]

1. Шумерски език, най-древният ритуален език в Двуречието;
2. Древноеврейски език или класически иврит, езикът на Библията;
3. Староарамейски език;
4. Старогръцки език, Септуагинта;
5. Коптски език;
6. Геез;
7. Авестийски език;
8. Санскрит;
9. Пали;
10. Класически китайски език на конфуцианството;
11. Етруски език в Древен Рим;
12. Латински език;
13. Грабар;
14. Готски език;
15. Класически арабски език;
16. Църковнославянски език на основата на старобългарски за Slavia Orthodoxa;

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Язык богослужения“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Портал „Религия“          Портал „Лингвистика“

Нормативен контрол GND NKC