Богутево – Уикипедия
Богутево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 166 души[1] (15 март 2024 г.) 3,71 души/km² |
Землище | 44,776 km² |
Надм. височина | 1390 m |
Пощ. код | 4855 |
Тел. код | 03051 |
МПС код | СМ |
ЕКАТТЕ | 04801 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Смолян |
Община – кмет | Чепеларе Боран Хаджиев (ГЕРБ; 2019) |
Богутево в Общомедия |
Богутево е село в Южна България. Намира се в община Чепеларе, област Смолян.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Богутево се намира в Родопите, в горното течение на Чепеларска река. Климатът е умереноконтинентален с обилни снеговалежи през зимата и предимно слънчеви дни през лятото.
История
[редактиране | редактиране на кода]Едно от най-старите селища в община Чепеларе. Към средата на 1878 година се включва в помашкото въстание срещу българите и руските войски.[2]
От 1879 до 1 януари 1895 година от Богутево са изселени 30 семейства със 150 жители помаци в Мала Азия.[3] През 1913 и 1914 г. поради насилията към помаците при обстоятелствата на Балканската война, две трети от населението на селото отново се изселва в Турция. Но след няколко години по тяхна инициатива и след акция, организирана от останалите в България богутевци, (които организират „чета“, която минава границата и организира безпрепятственото им завръщане), 32 семейства се връщат в селото (22 март 1921 г.). До 1923 г. по различни пътища се прибират и останалите.[4]
В началото на 1913 г. жителите на селата Богутево, Дряново и Ер Кюприя (или Ер Кюпрю, от 1934 г. се нарича Мостово) изпращат писмо до председателя на Народното събрание С. Данов, в което протестират срещу насилието при християнизацията. Писмото е анонимно, авторите не са посмели да поставят имената си. В писмото пише: "Уважаеми г-н Данов, … Ние сме български мюсюлмани от … Станимашка околия. Ужасът, терора, насилията и калъча над главите ни е в своя разгар, за да станем християни. Това мислим, нашата света Конституция няма да позволи – да ни ругаят, бият и заплашват с цел да напуснем нашата религия … Ние сме в Стара Свободна България, гдето редът, законността и правдата царуват, а дали е в същност така в нашия край тия дни? Ако бихте могли само с ангелска сила за миг да дойдете и видите плачовете и риданията на нас беззащитните, тогаз само ще бъдете уверени че кръщаванията не са пожелание, а с големи насилия. Единствен факт на това е, че целият свят е известен, че ний ако пожелаем щяхме да се покръстим преди 35 години, когато дойде Русия, а не сега когато трябваше да се наслаждаваме на свобода в прегръдките на Велика България. Уверени във Вас, че Вий ще дадете най-мощната си подкрепа за нас и нашите страдания, за да почувстваме ний и целия народ, че не сме били излъгани в мисълта, с която избрахме народни представители … да ни управляват." [5]
Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Богутево живеят 688 помаци.[6] Вследствие на Балканските войни, от 688 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 198.[7]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Разположението на селото в красивата Родопа планина е предпоставка за развитието на целогодишен селски туризъм. Близостта до известни ски писти в региона (Пампорово, Чепеларе) обуславят зачестилата му посещаемост през зимните месеци. В селото се провежда годишно традиционен събор-курбан в началото на месец май.
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]Някои традиционни ястия са: чеверме, родопски манджи, клин (вид баница), колаци, качамак, сарми.
Известност
[редактиране | редактиране на кода]Селото придобива широка известност в пресата чрез инициативите на местното население за събиране на средства за поощряване на развитието на селския туризъм. Тези инициативи са подпомагани финансово и от чуждестранни фондации за социално благоустройство.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Бъдеще за Богутево
- Инициатива за компютърно ограмотяване
- Радио и телевизия в Богутево Архив на оригинала от 2007-02-16 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Хюсеин Мехмед – Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. София 2007, стр. 41
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 100.
- ↑ А. Шиков – Завръщането на богутевци от Турция. сп. Родопи, бр. 4, 1971, стр. 14 – 15
- ↑ Алтернативен доклад на Български хелзинкски комитет, член на Международната хелзинкска федерация за правата на човека. София, март 2004, стр. 6
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.
- ↑ Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 106.
|